Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Известен българин с потресаващ разказ: Полицаите ме пребиха като куче
  • Новини

Известен българин с потресаващ разказ: Полицаите ме пребиха като куче

Иван Димитров Пешев октомври 14, 2023
tedqddscscsdvsd.png

Популярният диджей Теди Джорджо разказа при гостуването си в подкаста БЛИЦ Live и за най-големия кошмар в живота си.

През 2017 година Тодор Георгиев беше бит от полицаи в Добрич след парти в ресторант и се озова в болница с две счупени ребра и комоцио. Бившият президент на футболния Локомотив (Дряново) говори в подробности за случилото се, правейки скандални разкрития пред камерата ни.

Впоследствие Върховният административен съд (ВАС) осъди ОДМВР-Добрич за нанесен побой над председателя на Общинския съвет в Дряново.

„2022 година спечелихме дело на година и аз съм прецедент в България – единственият съм, който осъжда полицаи, ченгета или държава в последните 30 г. Без протекции на правителства, на управляващи, на министър-председател, на главен прокурор и на който и да е. Без пари и рушвети спечелихме две дела“, коментира Тодор Георгиев.

 

„Стана проблем на купона, който озвучавах. Малко преди 4 часа сутринта полицаите ме прибраха с думите „Теди Джорджо – наркоман, алкохолик, ела тук, давай показания, бил ли си се, не си ли се бил?“. Двама ме хванаха и ми сложиха белезници, секира на последния етаж.

Като по филмите беше. Тогава за първи път изпаднах в безсъзнание. Събудих се в един кабинет и оня ме кара да пиша показания и заповедта за задържане“, разказа още Теди Джорджо.

„Ступаха ме втори път и ме караха да подписвам заповедта за задържането ми.

Аз отказах, след което той стана, взе една бухалка, изтупа ме три пъти и после вече не помня нищо. Жена ми в този момент е влязла в районното, разправяла се е с дежурния офицер, благодарение на нея съм жив!

Казвам ви го честно. Страшна схема беше там, накачени са като свински черва. Вътрешната проверка казва, че точно, когато са ме били, шеста камера не е работила.

Точно там, където ме свалиха и ме пребиха като куче! Не им прави чест, че бях с вързани ръце, а те 4-5 човека ме биха!

Настръхвам като говоря…

Те трябва да се срамуват и да излязат от системата на МВР, няма място за такива хора – хора без чест и достойнство. Бях с две спукани ребра, комоцио, кръвно 140 на 180. А двамата лекари ми казват, че не можат да ме приемат в болничното заведение в Добрич, тъй като съм бил в добро състояние“, разказа още председателят на Общински съвет-Дряново.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Зрители КИПНАХА ОТ ЯД заради Игри на волята 5
Next: Днес е свят ден, почитаме закрилница на дома и семейството! Ето какво НЕ СЕ ПРАВИ днес!

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.