Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Известната астроложка Силва Дончева с лоша прогноза за войната в Украйна
  • Новини

Известната астроложка Силва Дончева с лоша прогноза за войната в Украйна

Иван Димитров Пешев март 7, 2022
sdonnncheva.jpg

„Нациите са изградени върху истории. Една такава ще разказват украинците.

Не само в тези мрачни дни, а и в следващите десетилетия“, това коментира пред Нова ТВ Силва Дончева – историк по образование, последовател на Петър Дънов и астролог.

Киев, който всички в бившия Съветски съюз наричаха „майката на руските градове“, днес е разглеждан от руската власт като лека жена, която се е продала на Запада. Така на 24 февруари тази година, в 5 сутринта, светът се събуди във война, която Русия започна в Украйна.

Украинският президент Володимир Зеленски отказа да бяга от Киев и поиска от Америка вместо превоз, боеприпаси. От Змийския остров – ключов за защитата на Черноморската граница на Украйна 13 украински войници казаха на руски военен кораб да „върви на майната си“. И народът на Украйна, който се опитва да спре руската инвазия с телата и животите си. Буквално!

Светът се обединява, за да спаси Украйна, поставяйки Русия в пълна изолация. Гневът удари дори пазара на руска водка. Това е материалът, от който са изградени нациите. В дългосрочен план тези истории са нещо повече от танкове.

Последните години за човечеството бяха кутия пълна с изненади. Астролозите винаги са имали обяснение за събитията в наши дни. Някои не просто бяха прогнозирани, те се случиха реално.

„Имаме опасно движение на Марс, нещата могат да станат много по-агресивни. Най-лошият вариант е да имаме класическо военно противопоставяне на военни сили. Може да измислим 50 сценария и да се случи 60-ти. Трудно се предсказва, ситуацията е непредвидима”, добави тя.

Тя прогнозира, че ще има смяна на елитите към такива, които биха въвели все по-строг държавни уредби.

„Ние сме в свят, който започна на 12 януари 2020 година. Той е с хоризонт над 30 години. За тези години ще бъдем сякаш в странен политически лунапарк. Нещата не са много нормални, алогични и абсурдни са. През две години ще ни слагат на различни въртележки”, каза още тя.

Continue Reading

Previous: В момента се случва нещо огромно, за което не говорят! Путин вдига втория си президентски самолет
Next: България подготвя тежки санкции за Русия

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.