Едва ли има човек, на когото не са искали пари на улицата. Стотинки или левчета, за които е ясно, че нуждаещият се няма как да върне. И всеки е постъпвал според джоба си, но и според способността си да съчувства. Така започна историята си в личния си Facebook бившият депутат Иво Атанасов.
Ето какво разказа още той:
В случая обаче ставаше въпрос не за два-три лева или за пет-десет, а за повечко. Непознатият младеж, който се доближи до нас в кварталната градинка, нямаше вид на изпаднал. И докато обясняваше за какво са му нужни парите и как утре ще ги върне, се опитвах да разбера дали е искрен, или за своите около тридесет години вече се е изпекъл в лъжите.
В предишното време не бих пристъпил към тази тема. Пък и никой не би прочел написаното. Честността дотолкова се беше превърнала във всекидневие, че беше ненужно и дори неуместно да се морализаторства. Станала беше ценност, казано на днешен език.
Не изпускай тези оферти:
Спомням си онези кътове на честността по време на ученическите лагери и бригади. Зареждаха се с вафли, бисквити, детски закуски, бонбони, лимонади, всеки взимаше, каквото предпочита, пресмяташе колко струва и оставяше нужната сума на определеното място.
Ако нямаше точни пари, даваше повече и сам си взимаше рестото. Без продавач и без дежурен учител, който да следи някой да не открадне. Без охранители и без камери. И винаги сметките излизаха точни.
Честността беше характерна не само за децата, но и за възрастните. Още ми е пред очите касиерът в първата ми работа. При получаването на заплатите чак се разгневяваше, ако си позволиш да му оставиш лев-два – бързо ти ги пъхваше в ръцете или в джоба. А ако излезеш, зарязвайки стотинки на бюрото му, отваряше вратата и ги хвърляше след теб в коридора.
Сега е друго. Лъжата е на почит – не само в политиката, но и в бита. Всеки ден по телевизиите и в социалните мрежи потърпевши се оплакват как са били измамени от приятели и дори от най-близки роднини. Някои пък публично се заричат, че повече няма да помагат на никого.
Да, всичко това ми е ясно. Аз самият съм бил разочарован не от един или двама, на които съм откликнал в труден за тях момент. Но… дадох парите.
Ден по-късно момчето ми звънна, както се бяхме уговорили. Трябвало да остане до късно в работата и нямало как да дойде на уречената среща. Не, не исках веднага да си кажа, че започват познатите увъртания, може би защото ми се щеше поне да отложа болката от поредната загуба на вяра. Добре, че не прибързах.
Момчето излезе почтено и след още един ден ме зарадва истински. И не заради върнатите пари – част от тях му оставих като поощрение за честността. А заради приятното чувство, че все още се срещат такива хора, и то млади. Заради надеждата, че не всичко е загубено.
Със съпругата ми бяхме толкова окрилени, та чак почистихме до шушка кварталната градинка.
Още интересни истории:
Хората, които кандидатстват за работа, срещат трудности, а комуникацията между търсещ и работодател не е достатъчно добра. Млади българи, завършили образованието си в чужбина и завърнали се в България, създават онлайн приложение, което работи на принципа за приложението за запознанства „Тиндер“. То улеснява тази комуникация и прави процеса по-ефективен.
Те се завръщат в България, за да създават нови възможности за младите хора. Сблъскват се с пазара на труда у нас и решават да го променят. С помощта на технологиите и вдъхновени от социалните мрежи те правят първото по рода си приложение за намиране на работа.
„Една от каузите беше как да направим така, че да бъде много по-ефективен и много по-лесен и хората да не се сблъскват с толкова проблеми и неясноти.
И от там тръгна“, заяви пред bTV Борис Колев, основател на Nploy.
„Всички сме се прибрали и сме търсили работа в България и сме видели какъв е процесът. Работили сме и искаме да променим нещата, както могат да бъдат и както сме видели, че работят на други места“, казва Мария Петрова, директор бизнес развитие.
Приложението е безплатно за търсещите работа и работи на принципа на популярната апликация за запознанства – „Тиндер“.
„С няколко клика си е създал профил. Първото нещо, което може да направи, е да сложи филтрите с неговите очаквания, за да може да види дали има обяви с неговите очаквания. Може да си попълни профила. Ние се опитваме да избягаме от стандартния вариант на CV, а просто с няколко клика да си попълни опит, образование, умение. Единственото нещо, което има да прави, е да отваря и да проверява какви обяви има излезли по неговите филтри и да ги суайпва на ляво и на дясно“, обясни Борис Колев.
Сред основните проблеми, които виждат на база и на разработката си са липсата на обратна връзка и разминавания с очаквания за заплащането.
„Явно компаниите не дават обратна връзка, когато кандидастват. Още на първия етап те не дават обратна връзка. Ние направихме проучване и 99,8% от нашите потребители казаха „да“. Има едно неравенството в определени професии, във възнаграждението за определени професии. Направихме проучване, което все още не сме пуснали официално, но според него над 60% от хората очакват повишение и възнаграждение през една година. Мисля, че ще е трудно на компаниите да издържат и може да доведе до затваряне на бизнеси и прекратяване на операции, най-вероятно ще е и това фактор“, казва Мария Петрова, директор бизнес развитие.
Приложението запазва самоличността на кандидатите за работа напълно анонимна.
„Компаниите не виждат имената, адресите и т.н на хората, преди да ги одобрят., т.е ние тотално сме изчистили вариантите за дискриминация, за гледане на снимка, за пол. Чак след като HR прегледа профила на кандидата с неговите опит и умения и чак тогава одобри и те влизат в чат. Свързваме ги в чат“, обясни Колев.
Платформата на Борис и колегите му работи вече повече от 3 години. Сега те са от другата страна, но продължават да трупат впечатления за пазара и продължават да работят за промени в него.
Инфлацията влияе и на този бранш, а според създателите на приложението се задава и криза на пазара на труда.
А екипът на Борис продължава да става все по-голям. От няколко месеца приложението работи и на румънския пазар. Скоро то ще бъде достъпно и от други държави. А това става възможно благодарение на всекидневните им усилия, които са възнаградени с успешното привличане на инвестиция от 2 милиона евро.