Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Извънреден обрат в живота на кучето депутат на България
  • Новини

Извънреден обрат в живота на кучето депутат на България

Иван Димитров Пешев октомври 26, 2022
osbaobasoboasoba.jpg

Най-известното куче в България си намери дом, научи Sofia24.bg.

Животното, което бе предложено от хората да стане председател на НС, обиколи социалната мрежа, след като при откриването на новото Народно събрание дойде заедно с гвардейците от почетната рота и наблюдаваше с интерес церемонията.

Сладкото бездомно четириного е прибрано от мъж от столичния квартал „Малинова долина“. Господинът се казва Петър Илиев и вече публикува снимки в личния си профил във Facebook.

„Запознайте се с Фернада това куче беше уплашено, гладно и бито, аз съм си добър човек и винаги съм искал куче, но днес Господ ми изпрати нея, запознайте се с нея, мога да споделя, че утре отиваме на ветеринар“, пише Петър Илиев.

Не изпускай тези оферти:

Снимките бяха споделени от администраторът на група за изгубени кученца в социалната мрежа.

Цялата история:

Кучето, което посрещна официалните лица на откриването на парламента, остава в нелегалност. Въпреки опитите на желаещите да го осиновят, то бяга и не желае да бъде опитомено. Кучето живее в Студентски град и редовно пътува до центъра с автобус, предаде Bulgaria ON AIR.

Кое е това куче?

Кучето, което посрещна официалните лица на откриването на парламента, остава в нелегалност. Въпреки опитите на желаещите да го осиновят, то бяга и не желае да бъде опитомено. Кучето живее в Студентски град и редовно пътува до центъра с автобус.

Кое е това куче?

Въпросът търси своя отговор от сряда, когато 48-ият парламентът беше открит, а пред парадния му вход уличното куче посрещаше депутатите, изправено гордо като гвардеец. Според наше разследване, подкрепено от показанията на очевидци, най-известното куче в държавата живее в „Студентски град“, и по-точно в района на Зимния дворец.

Бранко, който е доставчик на китайска храна, разказва невероятна история – кучето често се возело само на автобус 280.

„Качи се вътре, стои си мирно, няма нещо да закача хората и като стигне някоя спирка, на която да слезе – слиза си. После на връщане пак същото“, сподели Бранко. „Веднъж го видях даже на „Дианабад“ слезе долу. И викам край, след два дена си се върти пак“, добави той пред Bulgaria ON AIR.

На въпроса с какво е стигнало да парламента, той посочи автобусите 280 и 94.

„Слязло е на Софийския университет и е стигнало до парламента“, предположи той и уточни, че не го е виждал да се вози в метрото.

Търсенето продължи и в двора на Националната спортна академия, където 241-вият депутат имал навика да се разхожда. И така бежовото куче вече е градска легенда. Десетки са сигналите, че е видяно на различни места по едно и също време.

„Разочарована останах, защото видях кучето, което издирвате в кв. „Витоша“ до Симеоновско шосе“, каза Биляна.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: С какво се хранят хунзите, за да живеят толкова дълго! Вижте тайната за дълголетие на мистериозния народ
Next: Шефът на НОИ Ивайло Иванов: Пенсиите ще бъдат увеличени с

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.