Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Извънредна информация! Младеж загина по време на работа, бил е затрупан жив
  • Новини

Извънредна информация! Младеж загина по време на работа, бил е затрупан жив

Иван Димитров Пешев юли 22, 2022
nlnieinspes.jpg

Млад мъж е загинал по време на работа по водния цикъл на Козлодуй, съобщава BulNews.

Инцидентът е станал малко преди 11 часа, на улица „Лозенград“.

Служители от ломска фирма работели в изкопите, когато по неясни причини пръстта се сринала и затиснала един от тях.

На мястото на трагичния инцидент е имало 2 багера и с единия от колегите му са откопали, за да открият тялото.

Хората в района споделят, че загиналият е съвсем млад човек, на около 19-години./fakti.bg

 

Още криминални новини:

Бракониери пребиха жестоко горски край Кричим

Опитаха се да ме удушат, сега едва преглъщам. Докато ми нанасяха удари по лицето и тялото, ме заплашваха, че ще ме убият и заровят, че ще ме хвърлят в язовира и никой няма да ме намери.

Това са заплахи, отправени към 26-годишният горски Али Чолаков, който е бил пребит от бракониери на територията на Държавно ловно стопанство „Тракия“.

Инцидентът е станал вчера. Чолаков е пресрещнат от двама въоръжени мъже, които са го пребили жестоко. Причината е , че се опитал да изпълни служебните си задължения. Репортер на TrafficNews се свързал с Али, който е бил изписан от болницата.

„По време на охрана чух звук от примамка на лов на сръндак. Звъннах на началника ми и докладвах. Той провери дали има издадени разрешителни за индивидуален лов в района – оказа се, че няма. Разбрахме, че става въпрос за бракониери. Чух се с другия колега, който беше в района и организирахме блокада, за да ги заловим.

Затворих пътя със служебния си автомобил, отдалечих се на 20 метра и ги засякох. Срещу мен вървяха двама мъже с маскировъчни дрехи и раници. Единият носеше пушка с оптика.

Аз се представих кой съм, макар че единият ме познава добре и знае къде работя. Поисках да ми представят документи за носене на оръжие и разрешение за лов. В този момент те ме нападнаха, събориха ме на земята и започнаха да ме бият“ разказа горският.

След побоя той има множество хематоми по главата и тялото.

Пребитият служител е подал жалба в Районното управление в Стамболийски. „Аз дадох името на Мартин Мюмюн, когото познавам отдавна, защото той системно се занимава с бракониерство. Другият мъж не го познавам, но ако съда по карабината, която беше скъп модел, възможно е Мюмюн да му е бил водач. Доколкото знам Мартин е задържан, но нямам данни за другия човек“ каза Чолаков.

Той заяви, че това далеч не е първото нападение срещу него. Преди няколко години той отново е бил нападнат и срещу него бракониер е насочил оръжие. В момента по случая тече дело, което все още е в съдебна фаза. По делото са представени и снимки от фейсбука на Мюмюн, в който той се снима с ловни трофеи- убити кози от защитен вид.

Репортерът ни се свърза с началника на Районното управление в Стамболийски гл. инспектор Ангел Керпиев, който ни насочи за повече информация към пресцентъра на МВР и прокуратурата.

„Работи се по случая. Образувано е досъдебно производство, докладвали сме на прокуратурата“, заяви той и потвърди, че има задържани.

Според запознати бракониери системно избиват дивеч на територията на стопанството и Али Чолаков далеч не е първият заплашен служител. Твърди, че сред бракониерите има и полицаи, които заплашват горските.

Местни хора твърдят, че при последния набез също е имало също е имало полицейски служители. Дали тези подозрения ще се оправдаят, ще стане ясно по време на разследването.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Помните ли Кристиян, който тръгна с метро за бала си? Днес е IT експерт, печели 5 пъти повече от лигльовците с лимузини
Next: В МОМЕНТА: Над България е надвиснала огромна опасност, огнената стихия вече обхваща и съседите, вижте

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.