Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Извънредна новина за бруталното убийство на Митко от Цалапица
  • Новини

Извънредна новина за бруталното убийство на Митко от Цалапица

Иван Димитров Пешев март 26, 2024
calapiiicca.png

Гробари и убийци, дано Господ ви върне всичко. С тези викове роднините и близките на убития Митко от Цалапица посрещнаха и изпратиха в съдебна зала в Пловдив 19-годишните близнаци Борислав и Валентин Гинкови. 

Припомняме, че делото стартира отново заради напускане на съдията, а новият такъв Спасимир Здравчев се съгласи с искането на прокуратурата делото да се гледа по общия ред, при открити врати и с разпит на свидетели.

Съдът не уважи искането на адвокатката на близнаците Светлана Званчева делото да бъде при закрити врати, при съкратено съдебно производство. Адв. Званчева поиска и по лека мярка за близнаците с мотива, че делото е подсъдно на районен съд, че двамата са обвинени не в съучастие на убийство, а в укривателство и ги заплашва 5 години затвор.

Тя поиска мярката им да бъде изменена от арест в по-лека, но съдията беше категоричен, че няма основание за изменението й.

Прокурорът поиска на следващото заседание да бъде разпитан Рангел Бизюрев, който се смята за убиеца на Митко и съдията се съгласи с него. Заради това съдът отложи делото и го насрочи за 16 май, 09:30 ч.

 

Близките на почерненото семейството изпратиха с аплодисменти съдебния състав, който уважи всички искания на прокуратурата. Извън съдебна зала чичото и друга роднина на Димитър Малинов казаха, че искат всички обстоятелства да бъдат изяснени и искат истината, както и че в Цалапица се говори сред населението, че отдавна близнаците и друга група младежи са се занимавали с кражби, друг тип престъпления, стреляли са с въздушна пушка, но никой не им е обърнал внимание.

Междувременно стана ясно, че бившият шеф на Военния съд Делчо Джубелиев поема защитата на Рангел Бизюрев. Обвиненият в жестокото убийство е освободил служебния адвокат, с когото се яви на първото заседание за мярката за неотклонение, а близките му са наели Джубелиев.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Кой е актьорът, изиграл брилянтно дядо Станко във Вина?
Next: Прически за дами над 60-те с очила: Има начини да изглеждате млади и модерни

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.