Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Извънредно! БНР свали от ефир интервюто с Митрофанова
  • Новини

Извънредно! БНР свали от ефир интервюто с Митрофанова

Иван Димитров Пешев декември 16, 2023
dsasdnjgfsfdjgdfhfghgf.png

Интервюто на руския посланик Елеонора Митрофанова за предаването „Политически НЕкоректно“ с водещ Петър Волгин няма да бъде излъчено днес. В началото той обясни, че решението е на Програмния съвет на Българското национално радио, а причината била намесата на депутата от ДПС Делян Пеевски.

В действителност позицията е на парламентарната група на Движението за права и свободи, а не лично на санкционирания по закона „Магнитски“ за корупция депутат. Волгин определи решението на 16-членния съвет като цензура (похвали единственият въздържал се, но името му така и не беше казано) и се сравни с Джордано Бруно, преследван от инквизицията.

Вместо това гост е генералният директор на БНР Милен Митев. Волгин изрично подчерта, че Митев нямал никакво отношение към спирането на интервюто и не знаел кои са хората от Програмния съвет.
На сайта на БНР ясно е описано кои са тези хора: директорите на Програмната дирекция, програма „Хоризонт“, програма „Христо Ботев“, програма „Радио София“, дирекция „Мултимедийни програми“ и дирекция „Международно сътрудничество“, председател на Съвета е Програмният директор. В разговора им водещият продължи да атакува Съвета, макар че според Правилника на БНР „Програмният съвет е постоянно действащ консултативен орган на пряко подчинение на Генералния директор.“, който „обсъжда и предлага“, но не взима крайните решения..

Другият гост е Соня Момчилова, председател на Съвета за електронни медии, която каза, че не знае какво се иска от СЕМ в случая.

Вчера на страницата на предаването във „Фейсбук“ той нарече „стадо“ партиите ГЕРБ, Продължаваме промяната и Демократична България и предупреди Пеевски, че може да се кае за действията си. „За това какво ще се излъчва по радиото решават работещите в него“, написа още Волгин, след което точно работещи в БНР решиха да бъде спряно интервюто.

Волгин каза още, че интервюто е било записано, защото така постъпвали в предаването в подобни случаи. Това не беше обявено в анонса за гостуването на Митрофанова, но в петък фоторепортер на „24 часа“ е видял руският посланик да излиза от БНР и това разкри, че тя е била там за записа.
Водещият обясни, че интервюто е обсъждано при планирането в програма „Хоризонт“ и никой никога не бил казал, че има проблем тя да гостува. „Около 10 вечерта ми се обади една колежка и ми каза, че в 8 сутринта в събота се свиква извънредно Програмния съвет. Специално на мен и екипа ни е забранено да публикуваме интервюто в каквато и да е форма и където и да е и да го даваме на когото и да е“, допълни той с коментар „Толкова за свободата на словото в България“.

Веднага след което цитира част от разговора с руския посланик – как я попитал защо в Русия по държавните медии не може да се критикува властта, а тя отвърнала с въпрос къде по света има пълна свобода на словото. Волгин ѝ казал, че фактът, че тя гостува в БНР в неговото предаване е доказателство за свободата на словото в България.

„Няма демокрация там, където се рушат паметници“, каза водещият в краткото си встъпително слово и повтори почти едно към едно позициите на БСП и симпатизиращи на Владимир Путин български партии.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Неописуема трагедия с момче и момиче смрази Старозагорско
Next: България ударена от снежна буря, градове отново бедстват

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.