Коалицията ГЕРБ-СДС са първа политическа сила. Това показват данните от изминалия извънреден парламентарен вот.
Преди минути лидерът на ГЕРБ изненада фейсбук последователите си с пост в социалната мрежа.
„Благодаря на всички, които ни подкрепихте!“ – кратко, ясно и емоционално написа Борисов.
Освен това той промени и снимката на профила си, която за отрицателно време събра хиляди харесвания и много положителни коментари.
Не изпускай тези оферти:
Централната избирателна комисия (ЦИК) публикува данни за резултатите от проведените предсрочни парламентарни избори на 2 октомври.
При обработените към 10.00 часа на 3 октмоври 99.91% от протоколите на секционните избирателни комисии в РИК коалиция „ГЕРБ-СДС“ получава 25,34 на сто от гласовете (634 245 гласа), а коалиция „Продължаваме Промяната“ – 20,20 на сто (505 569 гласа), съобщава ЦИК.
Партия „Движение за права и свободи“ (ДПС) получава 13,75 на сто от вота, партия „Възраждане“ получава – 10,17 на сто, коалиция „БСП за България“ – 9,30 на сто, коалиция „Демократична България-обединение“ – 7,45 на сто, коалиция „Български възход“ – 4,63 на сто, партия „Има такъв народ“ – 3,83 на сто.
Следизборна аритметика: По колко депутати ще вкарат партиите в парламента
Според извадката партия „Изправи се, България“ взема 1,01 на сто от гласовете на хората, партия „ВМРО – Българско национално движение“ – 0,81 на сто, партия „Движение на непартийните кандидати“ – 0,41 на сто, коалиция „Справедлива България“ – 0,36 на сто, партия „Атака“ – 0,30 на сто, партия „Русофили за възраждане на Отечеството“ – 0,26 на сто.
Партия „Глас народен“ получава 0,25 на сто от гласовете, партия „Български съюз за директна демокрация“ (БСДД) – 0,23 на сто, партия „Българска социалдемокрация – Евролевица“ – 0,21 на сто, партия „Коалиция за теб, България“ – 0,20 на сто,партия „Консервативно обединение на десницата – КОД“ – 0,20 на сто, партия „МИР“ – 0,18 на сто, партия „Пряка демокрация“ – 0,16 на сто.
Партия „Национално движение „Единство“ – 0,16 на сто, Партия „НФСБ“ има 0,14 на сто от гласовете, партия „БТР – България на труда и разума“ – 0,11 на сто, „Народна партия „Истината и само истината“ – 0,10 на сто, партия „Български национален съюз – НД“ – 0,07 на сто, партия „Правото“ – 0,07 и партия „Българско национално обединение – БНО“ – 0,07 на сто от вота на избирателите.
Политическите лидери с първи коментари след изборните резултати (ОБЗОР)
За независимия кандидат Луна Йорданова са гласували според извадката 252 души, а за независимия кандидат Цветан Атанасов – 312.
Опцията в бюлетината „Не подкрепям никого“ се избрали 87 553 души.
Приключи изборният ден зад граница, какво показват резултатите от вота в чужбина
С решение 1542-НС Централната избирателна комисия обяви края на изборния ден в 21:00 ч. на 2 октомври на територията на страната, каза на заседание на комисията Камелия Нейкова, председател на ЦИК. Времето за гласуване в някои секции беше продължено с един час, защото според Изборния кодекс то може да бъде удължено с един час, ако пред секцията чакат хора.
Право на глас имаха малко над 6.6 млн. българи.
Гласуването беше основно с машина. На някои места, обаче, поради възникнали проблеми, преминаха изцяло на хартиен вот.
Още за вота:
Нищо положително за България не виждат чуждестранни медии в предварителните резултати от парламентарните избори на 2 октомври. В някои от тях дори се отправят предупреждения какво да се избягва за следващия вот за депутати.
Кас Муде, известен изследовател на популизма, партиите и политическите процеси в Европа, написа в „Туитър“:
„България проведе четвърти избори за две години, само за да върне корумпираната ГЕРБ-СДС с Бойко Борисов. Отново имплозия удари партия, изградена заради една личност (бел.ред. – не е посочено коя, но вероятно се има предвид „Има такъв народ“, която към този момент е под прага за попадане в парламента) и коалициите се доказаха като нестабилни. Единственият въпрос е кога ще са следващите избори – през 2023 г. или 2024 г.“.
Европейският съвет за външна политика (ЕСВП) разпространи коментара на своя зам.-директор и ръководител на софийския офис на организацията Весела Чернева (външнополитически съветник на Кирил Петков, докато беше премиер):
„Вотът в България може да произведе два типа коалиции: антикорупционна, в която ГЕРБ с Бойко Брисов начело няма да намери място, или геополитическа коалиция на центристки партии, възможна само, ако Борисов напусне поста на председател на партията си. Третият вариант е предвождана от ГЕРБ „коалиция на задкулисието“, но тя носи рискове за репутацията на основната политическа сила, която е и член на Европейската народна партия.
Сценарият без възможна коалиция ще подкопае парламентарната демокрация в България и допълнително ще наклони везните към проруския президент Румен Радев.
Енергийната сигурност ще продължи да оказва натиск, предвид високата енергийна зависимост от Русия. Кой ще е на власт ще се отрази също на това как страната ще се справи с рецесията и инфлацията.“
Останалите тези, които се завъртяха в новинарсските агенции и в издания като „Политико“, Би Би Си, „Ройтерс“, Агенция „Франс прес“, „Ал „Джазира“, „Евронюз“ и др, изглеждат обобщено така:
Предстоят блокиран парламент или предсрочни избори.
И в двата случая няма как България да приеме еврото от 1 януари 2024 г.
Борисов е „токсичен“ заради корупцията в неговото управление и е почти невъзможно да сглоби коалиция.
Вотът се състоя при променени спрямо миналия ноември приоритета на избирателите. Заради икономическата криза и войната хората искат предвидимост и стабилност – поне за предстоящата зима.
Който от политиците не е усетил тази промяна ще бъде наказан от избирателите на следващите избори.
С „Има такъв народ“ в парламента темата за преминаване към полупрезидентска република няма да изчезне.
Президентът Румен Радев остава фактор в политиката, възползващ се от това и ухажващ по няколко партии да останат в управлението, като кани техни представители в служебните правителства.
България навлиза в слизаща надолу спирала на политическа нестабилност, раздробена политическа сцена и чести избори, подобно на ситуацията в Израел в момента.