Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Извънредно! Борисов отговори на най-задавания въпрос преди вота за София
  • Новини

Извънредно! Борисов отговори на най-задавания въпрос преди вота за София

Иван Димитров Пешев ноември 3, 2023
sdfgdfgcvbvbfgfdgre.png

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов се срещна с избиратели в Самоков, за да подкрепи кандидата за кмет на партията Ангел Джоргов за втория тур на местните избори.

„И Самоков може да има добър кмет. С ваша и Божия помощ може да стане. За целия регион сме направили много – пътища, канализации“, заяви Борисов.

„В последните часове се пораздвижиха нещата“, каза то относно актуалната политическа ситуация.

„Ние за разлика от колегите спазваме закона. Миналата седмица в деня за размисъл те агитираха по площада в София“, каза той по адрес на ПП-ДБ.

„Искам да се обърна към нашите симпатизанти и членове. Г-н Петков е пуснал един пост и това е от малкото случаи, в които съм съгласен с него.

Той се обърнал към всички десни избиратели и хора с демократични ценности, каквито има в СДС, Синя София и ГЕРБ. Същото бих казал и аз за техните симпатизанти – хора, може да не харесвате ПП-ДБ, може да не харесвате мен, може да не харесвате правителството, но хора, не може хора с мислене и фразеология от 1973 г. да управляват София“, коментира Борисов.

Той цитира част от съобщението на Петков, в което той изброява кои формации стоят зад Ваня Григорова. „Три пъти го четох г-н Петков, не видях в написаното от вас да пише Българската социалистическа партия. А БСП е издигнала Ваня Григорова и нейният лидер беше ваш вицепремиер – Корнелия Нинова. Защо пропуснахте БСП? Защо допуснахте БСП да ви подкрепя навсякъде в страната срещу ГЕРБ. Това честно и искрено ли е? С първата ви фраза аз съм съгласен“, посочи той, обръщайки се към Кирил Петков.

„За разлика от вас, аз никога не съм бил лицемер. С вас сме в едно правителство, макар изцяло доминирано от вас. От начина, по който конструирахме тази сглобка, ние поставяме в момента и правителство и евроатлантическия път на България. Ние в момента избираме между червено и тъмночервено в София. Истинският избор за десен кандидат в София приключи миналата неделя с всеобщи усилия на всички срещу нас“, заяви лидерът на ГЕРБ.

„Трябва ли ние да се поддадем на емоцията и трябва ли в личното си партийно его да направим така, че България да тръгне още по-надолу? Хубаво-лошо, работещо-неработещо, всички имаме претенции към един или друг министър, поне това правителство е ясно, че държи твърд курс срещу агресора Путин, срещу агресията в Израел, за европейско атлантическо бъдеще на България“, изтъкна той.

Борисов продължи да коментира поста на Кирил Петков в частта му за Васил Терзиев и неговото семейство. „Дори да си бил на 11 г., на 10, те живееха по съвсем друг начин, в центъра на София, хранеха се по различен начин, учеха на различни места, имаха светло бъдеще“.

„А ние с Цецо Сичанов сух хлеб криехме в шапките в казармата в Плевен, за да можем да оцелеем. Той да стане милиционер, аз – пожарникар“, спомни си Борисов.

„Да, няма наследствена лустрация, само че на мен татко ми завеща 2 стаи в Банкя, на него апартамент в центъра на София, който сега струва милиони евро. Това едно и също ли е? Това честно ли е? Не е честно“, попита той.

„Трябва да подкрепим кандидата на правителството, в случая Васил Терзиев, колкото и да ми е не отвътре“, заяви Борисов. „Да ги видим след това какви мнозинства ще направят в общинския съвет. Публично всеки ден ще питам Кирил Петков, ако направи уйдурма в софийския общински съвет с тези, другите хора“, предупреди той.

Борисов се обърна към лидерите на ПП-ДБ Кирил Петков, Христо Иванов и Атанас Атанасов: „Още имате време. Така, както аз изнасилвам партията в момента, обърнете се, защото в понеделник и вторник ще разберем дали сте били искрени в този пост. И ако вие с БСП сте играли заедно срещу нашите кметове, то ще ви се върне и това ви го обещавам“.

„Призовавам ви, по същия начин обърнете се към вашите избиратели, за да могат и нашите и вашите да се убедят, че държавата ни интересува повече от партията, повече от кандидатите и искаме да не се счупи това евроатлантическо мнозинство“, апелира той.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Д-р Михайлов: Лекувайте кашлицата, не я потискайте – Ето ви 2 рецепти за лечение на кашлица
Next: Асен Василев попари лошо пенсионерите и обяви какво ще стане у нас след въвеждане на еврото

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.