Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Извънредно! България праща боеприпаси на Украйна!
  • Новини

Извънредно! България праща боеприпаси на Украйна!

Иван Димитров Пешев февруари 27, 2022
bgbobebepri.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Няма нито един голям украински град, който да се намира под контрола на руските сили. Това каза Виталий Москаленко, посланик на Украйна в България.

„Цяла нощ руските терористични окупационни войски обстрелваха всички големи градове, включително Киев и Харков. Хора прекараха нощта в бомбоубежища и скривалища“, разказа той в ефира на bTV.

Посланикът показа снимка на момиче, на име Полина, която е била убита вчера заедно с родителите си на улица в един от централните квартали на Киев посред бял ден.

Те са пътували в кола и руска група ги е обстреляла с автоматично оръжие. Семейството е било убито на място, а още две деца са ранени тежко и се намират в болница.

„Такива случаи стават всеки ден“, каза Виталий Москаленко.

„Украйна не пада и няма да падне нито сега, нито в близките дни. Съпротивата е жестока и продължава.

Мисля, че Путин и неговата клика няма да успеят да преборят Украйна. Има решимост и възможност ние да оказваме максимална съпротива и да се борим за своята свобода и независимост“, категоричен бе украинският посланик.

По думите му няма официално потвърждение на информацията за взрив на газопровод в Харков.

Той информира, че от територия на Беларус е била изпратена крилата ракета, която е била елиминирана от украинските военновъздушни сили.

„Това е факт, потвърждаващ участие на Беларус във войната, която води Путин срещу Украйна. Това е срамен факт, който характеризира т.нар. президент на Беларус Лукашенко“, заяви Виталий Москаленко.

По думите му освен с хуманитарна помощ България има намерение да помогне и със снаряди и патрони.

„Това ще бъде осъществено посредством въздушна връзка през територията на Полша“, допълни той.

Според него отговорът на Европа трябва да бъде по-решителен и сериозен.

„Първо, тотална изолация на Русия от всички международни организации и осъждане на тази агресивна война. Изключване от SWIFT и максимална подкрепа от всички страни“, смята украинският посланик.

На въпрос под чий контрол е авариралата АЕЦ „Чернобил“ и има ли информация за повишени нива на радиация в района той потвърди, че има данни за незначително повишение. Конкретни показатели обаче не може да предостави.

„Известно е, че атомната централа е завзета от руските терористически окупаторски войски. Руската федерация лъже, че осъществява охрана на АЕЦ-а. Те са взели за заложници работещите там“, каза още украинският посланик.

„В Киев има около 140 българи, които очакват евакуация. В момента обаче има комендантски час и ще продължи до 8 ч. в понеделник. През това време на територията на Киев няма възможност да дойде никакъв транспорт.

Знам, че в околностите на града има автобуси, които искат да дойдат да вземат българските граждани. Но заради комендантски час никой не може да даде гаранция, че те няма да бъдат атакувани от руските разузнавачески групи, както и от бранителите на Киев“, обясни посланикът.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Оля де Карденас каза нещо за Кирил Петков и руснаците, което смрази мнозина
Next: Борисов сензационно: Ако бях аз на власт, война в Украйна нямаше да има. Ето защо

Последни публикации

  • Джулиан стоеше над списъка с покани така, сякаш държеше съдбата в ръцете си.
  • Тя ми се изсмя и ми каза, че дори да се родя отново, никога няма да мога да си позволя този костюм.
  • Казвам се Райън. Навърших осемнадесет, след като погребахме родителите си.
  • Юнският дъжд падна над града като тъжна ласка, когато Диего напусна дома си за пета поредна нощ. Беше мъж в разцвета на силите си, собственик на най-голямата минна група в областта, но богатството му не можеше да запълни празнината, която гореше в гърдите му като въглен.
  • В деня преди дипломирането въздухът в къщата беше натежал от думи, които никой не изричаше. Ема седеше на ръба на леглото си и гледаше как светлината от лампата се плъзга по корицата на папката с документи. В нея имаше всичко, което бе събирала с години, доказателства, писма, копия, подписи, разписки, тънки листове, които тежаха повече от тухла.
  • През хиляда деветстотин деветдесет и пета година родилното отделение се напълни с викове, сякаш самият живот бе решил да покаже колко е упорит.
  • Имението Санта Елинор миришеше на студен лукс, на изкуствени цветя и на пари, които никога не бяха минавали през трудолюбиви ръце. Още с първата крачка усетих, че не принадлежах там. Износените ми обувки оставиха мокри следи по белия мрамор, а ръцете ми, белязани от десетилетия чистене в чужди домове, изглеждаха като обида в тази бляскава тишина.
  • Лукас преглътна и вдигна поглед към Анто. За първи път откакто беше прекрачил прага, някой не го гледаше като петно по лъскавия мрамор.
  • Острият звук на клавишите, ударили мрамора, отекна из имението като изстрел.
  • „Лельо, а тези деца живеят при мен“, промълви окаляно момченце, втренчено в жената, която ридаеше, и тя застина… 😲😲😲
  • Даниел се прибра като човек, който носи на раменете си цялата нощ. Миришеше на дим, на мокър асфалт и на чужди страхове, които не успяваше да остави на прага на работата. Беше преживял двойна смяна, онези смени, след които дори тишината в дома звучи като сирена.
  • Маргарет седеше мълчаливо на пътническата седалка и стискаше малката кожена чанта в скута си, сякаш вътре беше заключено последното, което можеше да я задържи на този свят.
  • Денят, в който положихме Лора да почива, не приличаше на ден. Приличаше на дълга, студена сянка, която се е излегнала върху мен и отказва да се махне. Вътре беше пълно с хора, но аз не чувах думите им. Виждах само устни, които се движат, ръце, които се протягат към мен, очи, които ме гледат с жал. Жалта беше като мокър сняг. Полепва, тежи, стопява се бавно и пак остава студ.
  • На следващата сутрин алеята беше празна, а телефонът ми не спираше да вибрира, сякаш някой беше вързал сърцето ми за кабел и го дърпаше с груба ръка.
  • Небето беше тежко и ниско в деня, в който изпратих баща си Ричард. Облаците притискаха каменния покрив на старата църква така, сякаш и те имаха нужда да се облегнат на нещо, за да издържат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джулиан стоеше над списъка с покани така, сякаш държеше съдбата в ръцете си.
  • Тя ми се изсмя и ми каза, че дори да се родя отново, никога няма да мога да си позволя този костюм.
  • Казвам се Райън. Навърших осемнадесет, след като погребахме родителите си.
  • Юнският дъжд падна над града като тъжна ласка, когато Диего напусна дома си за пета поредна нощ. Беше мъж в разцвета на силите си, собственик на най-голямата минна група в областта, но богатството му не можеше да запълни празнината, която гореше в гърдите му като въглен.
  • В деня преди дипломирането въздухът в къщата беше натежал от думи, които никой не изричаше. Ема седеше на ръба на леглото си и гледаше как светлината от лампата се плъзга по корицата на папката с документи. В нея имаше всичко, което бе събирала с години, доказателства, писма, копия, подписи, разписки, тънки листове, които тежаха повече от тухла.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.