Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Извънредно! Голяма беда застигна семейството на президента Румен Радев
  • Новини

Извънредно! Голяма беда застигна семейството на президента Румен Радев

Иван Димитров Пешев март 29, 2022
rremsmeistov.jpg

Президентският зет Йоан Георгиев, който от няколко месеца има любовен роман с дъщерята на Румен Радев – Дарина, разкри, че е претърпял тежка катастрофа, в която се е спасил без сериозни травми само заради добрата си екипировка.

Младежът, който е професионален рали състезател по мотоциклетизъм, катастрофирал на писта в южната ни съседка Гърция със скорост от 200 км в час и се отървал жив като по чудо. За случая разказа самият той пред последователите си в социалните мрежи.
„Макар че 2021 за мен беше успешна, не се разминах без инциденти и пилотски грешки. Започнах и завърших сезона с падане. Това не попречи на прогреса и темпото ми през годината, като в последното състезание дори се преборих за първото място в няколко обиколки и в крайна сметка завърших втори. По-високата скорост и стремежът за резултати доведе и до разликата в паданията, като последното беше доста тежко със скорост близо 200 км/ч по телеметрия на последния завой на писта Серес в Гърция. Благодарен съм на „Линсън Мото“ за качеството и нивото на екипировката ми, която ме запази при този сериозен инцидент. За да се развиваш в този спорт и да прогресираш, трябва да се докосваш до лимита на възможностите си постоянно, да трупаш опит, умения и да надграждаш. Колкото по-бърз ставаш, толкова границата става по-тънка и по-остра. Каската, която ми препоръчаха, и цялата екипировка свършиха страхотна работа“, пише Йоан. Той е показал и фотоси на охлузения си екип, както и рентгенови снимки, които веднага му направили, за да установят дали има счупвания по тялото.

Неговата любима Дарина не е била свидетел на инцидента, тъй като до момента не е била забелязвана сред публиката на състезанията му. Вероятно дъщерята на Радев изпитва притеснения да гледа подобни екстремни сцени, но пък извън професионалните занимания на Йоан с него са неразделни. Той напълно я подкрепя в изявите ѝ на театралната сцена в НАТФИЗ, където тя е студентка втори курс, а в свободното си време двамата обичат да пътешестват из красиви кътчета в България. Наскоро дори отново са гостували на нейната баба по майчина линия в Пловдив и очевидно Йоан е добре приет от роднините на президентската щерка.
Двамата обаче избягват да публикуват романтични снимки заедно в социалните мрежи, тъй като Дарина вече има любовни разочарования в личен план и не желае да разкрива връзката си публично.


Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Новината на деня: Престъпление против Републиката – най-тежкото обвинение срещу български депутат
Next: Политически леш! ГЕРБ направиха Кирил Петков за смях с това, което изстреляха в медиите

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.