Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Извънредно! Голяма беда застигна семейството на президента Румен Радев
  • Новини

Извънредно! Голяма беда застигна семейството на президента Румен Радев

Иван Димитров Пешев март 29, 2022
rremsmeistov.jpg

Президентският зет Йоан Георгиев, който от няколко месеца има любовен роман с дъщерята на Румен Радев – Дарина, разкри, че е претърпял тежка катастрофа, в която се е спасил без сериозни травми само заради добрата си екипировка.

Младежът, който е професионален рали състезател по мотоциклетизъм, катастрофирал на писта в южната ни съседка Гърция със скорост от 200 км в час и се отървал жив като по чудо. За случая разказа самият той пред последователите си в социалните мрежи.
„Макар че 2021 за мен беше успешна, не се разминах без инциденти и пилотски грешки. Започнах и завърших сезона с падане. Това не попречи на прогреса и темпото ми през годината, като в последното състезание дори се преборих за първото място в няколко обиколки и в крайна сметка завърших втори. По-високата скорост и стремежът за резултати доведе и до разликата в паданията, като последното беше доста тежко със скорост близо 200 км/ч по телеметрия на последния завой на писта Серес в Гърция. Благодарен съм на „Линсън Мото“ за качеството и нивото на екипировката ми, която ме запази при този сериозен инцидент. За да се развиваш в този спорт и да прогресираш, трябва да се докосваш до лимита на възможностите си постоянно, да трупаш опит, умения и да надграждаш. Колкото по-бърз ставаш, толкова границата става по-тънка и по-остра. Каската, която ми препоръчаха, и цялата екипировка свършиха страхотна работа“, пише Йоан. Той е показал и фотоси на охлузения си екип, както и рентгенови снимки, които веднага му направили, за да установят дали има счупвания по тялото.

Неговата любима Дарина не е била свидетел на инцидента, тъй като до момента не е била забелязвана сред публиката на състезанията му. Вероятно дъщерята на Радев изпитва притеснения да гледа подобни екстремни сцени, но пък извън професионалните занимания на Йоан с него са неразделни. Той напълно я подкрепя в изявите ѝ на театралната сцена в НАТФИЗ, където тя е студентка втори курс, а в свободното си време двамата обичат да пътешестват из красиви кътчета в България. Наскоро дори отново са гостували на нейната баба по майчина линия в Пловдив и очевидно Йоан е добре приет от роднините на президентската щерка.
Двамата обаче избягват да публикуват романтични снимки заедно в социалните мрежи, тъй като Дарина вече има любовни разочарования в личен план и не желае да разкрива връзката си публично.


Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Новината на деня: Престъпление против Републиката – най-тежкото обвинение срещу български депутат
Next: Политически леш! ГЕРБ направиха Кирил Петков за смях с това, което изстреляха в медиите

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.