Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Извънредно! Жестока катастрофа с кола и автобус, има жертви и ранени
  • Новини

Извънредно! Жестока катастрофа с кола и автобус, има жертви и ранени

Иван Димитров Пешев ноември 2, 2022
jeotastkasktast.png

Тежка катастрофа край Дупница. Ударили са се лек автомобил „Фолксваген“ и автобус. Инцидентът е станал около 12 часа в сряда на пътя между село Овчарци и Сапарева баня. Съобщиха пред „Телеграф“ от полицията в Кюстендил.

На място са загинали шофьорът на леката кола и един от спътниците му. Други двама са пострадали. Те са транспортирани от екипи на Спешна помощ за оказване на медицински грижи.

Местопроизшествието се обслужва и в момента от екипи на РУ Дупница, пожарната и медици. По случая започнато следствено дело.

Още подобни новини:

Не изпускай тези оферти:

Популярният актьор завел дъщеричката си Кати в Анталия, където искал да прекарат няколко дни заедно. Много от нещата обаче протекли изцяло наопаки, сподели той в подкаста на Тото от група „Скандау“ в Youtube.

Неприятностите започнали още с пристигането, когато установил, че хотелът и стаята въобще не изглеждат както на снимките в обявата, наложило се да я сменят, а на всичкото отгоре автобус блъснал таксито, в което пътували.

„Реших това лято да отидем в чужбина само двамата. В един от най-големите аквапаркове в Европа – The Land of Legends в Анталия. Бяхме 3-4 дни. Как започва премеждието в Турция – запазил съм някаква квартира, която я дават на снимките с хубава поляна, в далечината се вижда морето, с някаква верандичка.

Радваме се. Пристигаме на летището, взимаме си едно такси и тръгваме за там. Но пристигаме в един квартал, който е ужас. Военна обстановка нищо не е. Всичко е разрушено, строи се наново, няма пътища, всичко е в дупки. Викаме си: „Ние тука ли сме, верно?“. Ужасяваща история. Самата кваритра не е лоша, но обстановката отстрани – ужас.

Далеч от парка и от всичко. Звъня на хората, които са ни я дали, че не искаме да оставаме, но от там ни казват, че не се връщат пари. Кати ми вика „Тати, какво ще правим в тая разруха?“ И сменихме хотела. Отписах на парите, въпреки че не бяха много малко“, разказа Кадиев.

„Тръгваме, но няма хотели. Отварям сайта, всичко пълно. В Анталия си е сезон. И намирам едва-едва един между мотел и хотел, който пак не е евтин. Казват, че в Анталия е евтино, но не е.

В квартала кокошки търчат по пътя, някакви пичове карат каруци. На тръгване с таксито се качваме малко на горе и един автобус не ни вижда и продължава да си слиза към нас. Шофьорът на таксито започва да свирка, но онзи си ни удари отпред. Блъсна колата.

Не стана кой знае какво, но колата счупена отпред. Почнаха шофьорите да се карат на турски. Викам си – първо не можем да се настаним, сега ни удариха. Абе, добро начало в Турция. Поне на аквапарка да отидем“, сподели популярният актьор и водещ.

„Хванахме друго такси, влизаме в онзи хотел, а там друга история – 40 градуса, а климатикът я работи, я не. Детето пита какво ще правим, викам: „Сложи банския и отиваме на аквапарка“.

По едно шосе вървяхме към него на 40 градуса, но на аквапарка бяха големи купони. В края на краищата си изкарахме хубаво, забавлявахме се, ходихме по ресторанти, пеша, прибирахме се вечер, разхождахме се“, каза още Кадиев.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредно! Униформени дойдоха в дома на Нинова, за да я отведат
Next: Ето го премиера. Голяма изненада от гадателката на Берлускони

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.