Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Извънредно! Издирва се мъж на около 55-60 години – намушка турист
  • Новини

Извънредно! Издирва се мъж на около 55-60 години – намушка турист

Иван Димитров Пешев август 21, 2023
gfdhfghjyjtyjyt.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Пострадалият е откаран в болница, още не може да даде показания

Втори час полицията от РУ Несебър и участъка в Обзор са блокирали района, за да издирват опасен престъпник, извършил покушение на улицата в Свети Влас.

Инцидентът е от около 12:00 часа. Пострадалият е намерен в тежко състояние – с изтичащата от ръката му обилно кръв. Успял е само да каже, че е намушкан с нож след конфликт с друг човек.

Изяснява се дали двамата са се познавали и какви са причините за нападението.

Пострадалият е загубил голямо количество кръв, откаран е в болницата, предстои да даде обяснения.

Издирваният е на видима възраст 55-60 години.

Очаквайте подробности!

Покушението е извършено пред хотел, докато е слизал от черната си лимузина

Тодор Атанасов, известен в ъндърграунда с прякора Томито Черния, е нападнатият с нож в Свети Влас днес по обед.

Състоянието му е тежко. Докаран е с линейка на Бърза помощ до УМБАЛ Бургас, където към момента се подготвя екип, за да му бъде направена операция.

По първоначални данни от полицията раната му от наръгването е на ръката, но е загубил много кръв.

Според твърдения на близки на Томито обаче той има рани и по тялото, а опасността за живота му като цяло не е преминала, защото нападателят не се отказва и към момента от желанието да го „довърши“.

Те сигнализираха, че „изкормвачът“ с ножа се придвижва с джип Тойота Рав 4, който в този момент е спрян близо до УМБАЛ Бургас, в ж.к.“Зорница“. Инициалите на потенциалния убиец са Ю.Ч. – стар познайник на полицията.

Покушението в Свети Влас е извършено около 12:30 часа на улицата, когато Томито е слизал от черната си лимузина „Мерцедес“. Той е бил проследен. Нападнат е в гръб. Проблемът е, че е изгубил доста кръв до идването на парамедиците.

Томито Черния е една от култовите фигури в престъпния свят през последните 20 години. Занимава се с всякакъв род сделки, повечето от които на ръба на закона.

Основният му бизнес е свързан с вноса на скъпи автомобили от Западна Европа, но като цяло интересите му са в областта на лихварството и покупко-продажба на недвижими имоти.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Драматичен финал за Нургюл Салимова в битката за Световната купа
Next: Ето какви ги върши княгиня Калина, след като излезе от ареста

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.