Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Извънредно от Брюксел: ЕС обяви колко милиарда евро дава безвъзмездно на България
  • Новини

Извънредно от Брюксел: ЕС обяви колко милиарда евро дава безвъзмездно на България

Иван Димитров Пешев май 4, 2022
essznanmememe.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Оценката на Националния план за възстановяване и устойчивост на България беше одобрена от министрите на икономиката и финансите на Европейския съюз по време на неформално заседание на Съвет ЕКОФИН.

След официалното приемане на решението България ще може да получава средства и да заявява плащания по Механизма за насърчаване на икономическото възстановяване.

Планът за възстановяване и устойчивост на България включва 6,3 млрд. евро под формата на безвъзмездни средства. В Плана са заложени проекти и реформи в ключови области като здравеопазване, образование, транспортна свързаност, енергетика, дигитализация и бизнес среда.

Основните проекти в областта на здравеопазването са закупуване на високотехнологична апаратура за 35 звена за педиатрична грижа и за 14 звена за диагностика и лечение на онкологични заболявания; закупуване на 6 медицински хеликоптера с цел обхващане на територията на страната за предоставяне на спешна помощ в златния час; транспортиране на пациенти между болници; модернизация на услугата 112.

В областта на образованието основните проекти са за оборудване на над 2240 специализирани класни стаи за наука и технически предмети; създаване на 4 научни центъра за развитие на STEM образованието в България; повишаване на квалификациите на 39 000 учители в сферата на STEM обучението.

За модернизация на транспорта е предвидена покупка на 42 електрически влака за крайградски линии в София, Пловдив и др.; 20 бързи електрически влака за основни междурегионални направления в страната и 18 локомотива.

За постигане за енергийна ефективност и Зелен преход в Плана са заложени инвестиции в цялостно енергийно обновяване на многофамилни жилищни, търговски и публични сгради с до 100% субсидия с цел 30% подобрение на енергийна ефективност; изграждане на 600 МВт (общо 6000 МВтч) мощности за съхранение на електроенергия; проучвания за геотермален потенциал на 6 локации из цялата страна и потвърждаване на съществуващите залежи; изграждането на пилотна геотермална централа за топло и/или електроенергийно производство.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Ужасяващо! 21-годишен престъпник преби, насили и изостави възрастна жена в гората
Next: Стига толкова! Народът се надигна. Пълен блокаж на София. Ето какво се случва

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.