Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Извънредно от сърцето на ужаса в Царево: Денков алармира спешно за
  • Новини

Извънредно от сърцето на ужаса в Царево: Денков алармира спешно за

Иван Димитров Пешев септември 5, 2023
dwqdqwgsdgsdg.png

През последните 24 часа имаше обилни валежи, които надхвърлят 3-4 пъти месечната норма. Това заяви премиерът акад. Николай Денков от Царево след заседание на кризисния щаб, формиран заради бедствието по Южното Черноморие.

Той изтъкна, че подобна е ситуацията и в Гърция и Турция. „За съжаление и в трите държави имаме жертви, включително и в България“, посочи той.

„Имаме подадени сигнали за трима липсващи човека, двама загинали“, каза премиерът.

Във връзка със сигналите за застрашени деца, той обясни: „Децата са в безопасност, по високите етажи са, наводнено е в приземието на хотела. Няма блокирани хора. Спряно е електричеството, тъй като има опасност от токови удари“.

По думите му, токът няма да пуснат през нощта и сутринта.

„Важното е, че хората са в безопасност вече. От НИМХ казаха, че очакват спиране на валежите. Не очакват съществени валежи оттук нататък. В следващите часове водата ще се оттича“, обясни Денков.

Той оправи три важни призива.

„В следващите 48 никой в този регион да не влиза в морето! То е изключително опасно, замърсено, бурно. Всеки, който влиза, би създал риск за себе си и за хора, които биха тръгнали да го спасяват“, посочи той.

Освен това водата в мрежата е замърсена, трябва да се изчакат 1-2 дни, ще се правят проби, трябва да излезе официално съобщение от ВиК че водата е безопасна за пиене.

„Очакваме доброволци, които пътуват насам. Молбата е всички тези доброволци да минат през щаба в Царево, така че да се знае кой какво прави, за да не се създава хаос.

Той обясни, че се съобщава за загинали мъж и жена, а изчезналите са две жени и мъж.

На място са областният управител на Бургас Пламен Янев, кметът на Царево Георги Лапчев, директорът на ОДМВР-Бургас старши комисар Емил Павлов, директорът на бургаската пожарна комисар Николай Николаев.

Както БЛИЦ съобщи, към момента са открити телата на двама загинали – мъж и жена, издирват се още двама души.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето докога ще плащаме с левове в магазина, после ще приемат само евро
Next: Съветникът на Тагарев Мустафа Емин хвърли оставка

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.