Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Извънредно: Полицията издирва Динко от Ямбол, извършил е тежко престъпление
  • Новини

Извънредно: Полицията издирва Динко от Ямбол, извършил е тежко престъпление

Иван Димитров Пешев април 20, 2024
vsdfbfdgbfdnfghnhjmj.png

Известна и твъде противоречива личност изведнъж се покри от света.

Полицията издирва Динко Вълев от Ямбол, разбра GlasNews от свои източници. Има заповед за задържането му.

Обвинен е за ръководител на организирана престъпна група. В групата имало още двама, които са задържани. В този момент Динко се укрива.

Преди време, в свое видео преди три месеца Динко Вълев обяви, че изчезва от социалните мрежи, приключвайки с качването на клипове и снимки. Злобата и завистта на хората карали Динко да се скрие от светлините на прожекторите и да води вече тайнствен живот.

„Разбрах, че щастието обича тишината. Спирам да качвам каквито и да било снимки и видеа как се забавлявам, защото от вашата злоба и завист започвам да се изморявам. Пък и защо трябва да знаете къде ходя и как се забавлявам“, възкликна емоционално Динко в последното си видео.

Очаквайте подробности!

Източници: blitz.bg, trafficnews, standartnews

Господин Вълев е роден на 28 януари 1987 г. в Ямбол.Известен е с прякорите си „Динко от Ямбол“, „ловецът на бежанци“ и „Бозавия“ (заради фирма „Бозав“, която притежава).

17 години е активен спортист по борба. Любител е на ездата и карането на четириколесни мотоциклети (АТВ).

Динко вади хора от катастрофиралия автобус на пътя Сливен – Ямбол, 26 май 2016 г., а на 2 август 2016 г. спасява от удавяне 17-годишно момче.

От приятелката си Весела има дъщеря Виктория, родена на 11.02.2019 г. и син Динко-младши, роден на 5.01.2020 г.

На 5 септември 2022 г. претърпява счупване на прешлени, таз и ръка, както и множествено други наранявания след като 150-килограмова стрела на кран се счупва и пада върху него. Плаща на хеликоптер, за да го транспортира от Варна до УМБАЛСМ „Пирогов“ за последвали операции.

Динко е едноличен собственик на автоморга за автобуси „Бозав“ ЕООД и държи половината от фирмата „Транссис“, където негов съдружник е Гана Желева.

На 2 август 2023 г. камион от фирмата за скрап на Динко катастрофира на магистрала Тракия, затваряйки участък от магистрала „Тракия“ за 14 часа. Трима души са ранени. Проверка установява редица нередности във фирмата – неплатени глоби, липса на технически преглед, застраховка и винетка.

За последните две години фирмата на Динко е санкционирана общо 6 пъти, като при 4 от случаите е констатирано извършването на нерегламентиран превоз на товари, а другите два са за претоварване и за непокрит товар. Установено е, че „Бозав“ ЕООД е с изтекла финансова стабилност на 18 февруари 2022 г., за което нарушение ще бъде съставен акт и временно ще бъде преустановена дейността на превозвача, до отстраняване на тази нередност.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Априлското Пълнолуние ще отприщи бента на щастието за 4 зодии
Next: Извънредна заповед, която касае всички ученици

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.