Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Извънредно! Стягаме се за епидемия, ще бъде обявявана във…
  • Новини

Извънредно! Стягаме се за епидемия, ще бъде обявявана във…

Иван Димитров Пешев април 24, 2024
vsdfbgfbdfngfngfmhj.png

Епидемия против коклюш ще бъде обявявана само в отделни райони. Това каза здравният министър Галя Кондева след края на изслушването в Здравната комисия във връзка със случаите на коклюш, съобщи „Фокус“.

Попитана дали столицата се намира в предепидемична обстановка, тя отговори отрицателно.

Критериите за провеждането на тестове за коклюш са следните:

„Деца до 5-годишна възраст, наличие на епидемична обстановка в района, в който постъпва пробата, регистриран първи случай в населено място в дадена област, заболели деца с тежко протичане, заболели от регистриран епидемичен взрива, организиран детски или ученически колектив“.

„В момента работим, отпуснати са вече средства, за да осигурим изследвания и в други части от страната. Като изследванията ще се правят в университетските болници“, допълни тя.

По думите ѝ тестове ще могат да се извършват и в другите области в страната.

„Предполагам, че от началото на другата седмица организацията вече ще може да работи, тъй като в момента се закупуват тестовете, изпращат се, осигуряват се средствата“, каза Кондева.

Ако лекарят прецени, че няма необходимост да се потвърди диагнозата, но родителите желаят все пак да я проверят, това може да се случи в частните лаборатории.

И добави, че няма проблем с тестовете.

По време на заседанието в здравната комисия министър Кондева съобщи, че от началото на годината случаите на коклюш у нас са 314.

Най-много заболели има в София – 214. Регистрирани случаи има в 17 области на страната.

Д-р Кондева увери, че в склада на Министерство на здравеопазването има достатъчно ваксини за децата от 2 месеца до 2 години. По думите ѝ имунизационното покритие у нас е над 90%.

Според нея към момента не се налага промяна в имуницационния календар за въвеждане на по-ранната имунизация при бебетата. Мярката може да влезе в сила, ако бъде обявена епидемия от Коклюш.

Над 750 дози ваксини са осигурени в аптеките.

Министерство на здравеопазването очаква експертния съвет да излезе със становище за ваксинация срещу коклюш на бременните.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Екипът на NOVA не е на себе си заради тази голяма новина
Next: Намерих за странно, че съседът търка прозореца на колата с ябълка.. Оказа се страхотен трик

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.