Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Извънредно! Убиха известен български бизнесмен, вече има задържан
  • Новини

Извънредно! Убиха известен български бизнесмен, вече има задържан

Иван Димитров Пешев януари 13, 2024
sdfvdsffdhjdfjgfhj.png

На 8 януари по молба на близки е обявено общодържавно издирване на 42-годишен мъж, като са предприети незабавно всички издирвателни мероприятия, уведомена е обществеността и сме получили активно съдействие от граждани. Трупът на издирвания мъж и управляемия от него автомобил, са установени в местност, в близост до град Търгвоище.

Това заяви ст. комисар Светлин Петев – директор на ОДМВР – Търговище относно убийството в района, за което БЛИЦ вече съобщи.

„С оглед на събраните данни са предприети незабавни мероприятия в следствие на които е задържано лице на 44 години от гр. Търговище, за което са събрани данни, че е извършило убийството на издирвания мъж“, заяви той.

„Същият е задържан и е образувано досъдебно производство в ОДМВР – Търговище“, уточни той.

„И двете лица са известни на органите на полицията с извършени от тях криминални прояви назад във времето“, подчерта още Петев.

Думата взе Васил Ангелов – зам.-окръжен прокурор на Търговище.

„В процес на изясняване на мотивите за извършване на престъплението сме. Повдигнато е обвинение по чл. 115 за умишлено убийство от страна на извършителя. Намерено е оръжието, с което е извършено убийството. Задържан е от вчера за 72 часа извършителят с прокурорско разпореждане. Днес ще се внесе искане за мярка за неотклонение – задържане под стража“, поде Ангелов.

„Признава факта на прострелване на жертвата, като има своята версия за причините довели до там и по-точно обстоятелствата. Неговата версия се проверява. Твърди, че става въпрос за случайно прострелване по непредпазливост. Това ще бъде проверено с експертиза по линията на стрелбата, става въпрос за балистика“, уточни той.

„Той не е информирал никого за случилото се, Взел е мерки да заличи следите, изхвърлил е оръжието, сменил е дрехите си, дори гумите на колата. Съпричастността му към деянието е установена само благодарение на полицейските служители. Оръжието е незаконно притежавано“, каза Ангелов.

„Това не е оръжие, което е на въоръжение в момента в армията или полицията. След експертизите ще се каже каква марка е или какъв калибър. Двамата са били в приятелски отношения. Към момента нямаме данни да са били в бизнес отношения“, категоричен бе Ангелов.

„На мястото има намерени гилзи и е имало стрелба от няколко оръжия“, разкри зам.-главният прокурор.

„Фактите сочат, че жертвата е простреляна в тила. От тук нататък предстои да се извършат множество експертизи – балистични, съдебно-медицинска и т.н“, заяви Ангелов.

„Двамата са осъждани по няколко пъти. Извършителят е осъждан три пъти – за кражба, обсебване и шофиране с алкохол в кръвта, реабилитиран е към момента на деянието“, заяви Ангелов.

„Жертвата е осъждана 4 пъти досега – от 2002 година за разпространение на наркотици. Тогава е изтърпял 6-годишна присъда“, каза още той.

По негови думи жертвата е имала автокъща. „За другото лице няма данни да има официална професия.“

„Ако бъде доказана вина обвиняемия го грозят от 10 до 20 години лишаване от свобода. Обвиняемият е женен и има две лица. Жертвата няма деца официално, жена също няма“, завърши Петев.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Урок по история: Откога българското знаме е бяло, зелено, червено
Next: Топ оферта: Нашенци търсят хора от Родопите за работа в оранжерии, а надницата е 500 лева

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.