Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Извънредно: Убиха красивата дъщеря на милиардер, стягала сватба
  • Новини

Извънредно: Убиха красивата дъщеря на милиардер, стягала сватба

Иван Димитров Пешев април 16, 2024
vfdvsfdbggfbdfngfnhg.png

Дъщерята на австралийски милиардер е сред жертвите на нападател, който нахлу в търговски център в източната част на Сидни с ловджийски нож.

Доун Сингълтън, на 25 години, си е купила сватбена рокля миналата седмица, според местни медии, и скоро е трябвало да се омъжи за млад мъж, с когото има връзка от гимназията. Момичето било започнало да изпраща покани на любими хора и приятели, но изгуби живота си, когато полуделият Джоел Кочи, на 40 години, я намушка в мол близо до известния Бонди Бийч.

Ашли Уайлди, годеникът на убитото момиче, който е полицай, по злощастна ирония на съдбата дойде в търговския център, за да помогне на колегите си, които първи реагирали след клането. Той пристигна в търговския център „Уестфийлд“ в момента, когато полицията разбрала, че годеницата му е една от жертвите, съобщава Daily Telegraph.

„Доун беше мил и мил човек, който имаше целия си живот пред себе си. Тя беше наистина невероятна. Всички сме съсипани от тази загуба. Нашите съболезнования на нейния партньор и семейство Сингълтън. Тя ще бъде запомнена завинаги като част от нашето семейство – съобщиха от компанията.

82-годишният Джон Сингълтън натрупал богатството си в издателска дейност, реклама и състезания и се превърнал в един от най-успешните бизнесмени в Австралия.

Друга жертва на Кочи е Ашли Гуд на 38 години. Той наръгал нея и 9-месечното ѝ бебе. С последни сили жената успяла да предаде бебето в ръцете на непознати, за да спасят живота му. Двете са откарани в болница, където тя умира, а детето е спасено и в стабилно състояние.

Полицията отбеляза, че от шестте жертви на Кочи пет са жени. Повечето от ранените също са жени. Предстои разследване защо той е нападал именно представителките на нежния пол и умишлено избягвал мъжете, съобщава ABC News.

Единственият убит мъж е 30-годишен пакистански бежанец, работещ като охрана в мола.

От семейството на касапина са обяснили, че Кочи отдавна страдал от шизофрения, нямал е социални умения и е бил очарован от ножовете. Той беше ликвидиран от полицайката Ейми Скот, пристигнала в търговския център по време на нападението.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Гешев: Искам директна очна ставка с Бойко Борисов
Next: До няколко месеца сменят и издават лични карти на половин милион българи

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.