Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Изгонената от Фермата Цветина разкри истината за припадъка
  • Новини

Изгонената от Фермата Цветина разкри истината за припадъка

Иван Димитров Пешев септември 20, 2023
sdfhgfjhgjghjhg.jpg

Цветина Иванова, която беше изгонена от „Фермата“ от отбор „Канатица“ разкри пред зрителите, какво точно е довело до това, с което ще бъде запомнена най-много – припадъка на арената.

Искрено или не, бившата бизнесдама и настоящ писател на любовни романи пое изцяло върху себе си вината за инцидента.

Станал е заради ниското й ниво на захар.

 

Тя направи огромна услуга на водещите и продуценти на аграрното шоу Иван и Андрей.

Тя не ги обвини в нищо, свързано с критичната ситуация.

Срещу тях вече започна брожение от зрители, които ги обвиниха в тормоз на участниците, който води подобни разстройства в здравето им.

Цвети отрече да е така при първата си поява след напускането в „Преди обед“ по bTV.

 

„Фермата“ като продукция слага на първо място здравето на участниците.

Не е имало момент, в който на нас да ни трябва нещо, а те да не са били насреща буквално на секундата.

Единствената причина е адреналина, който ме държа много време и беше много изтощително.

За себе си дадох сметка, че е имало нещо физически с мен, едва когато излязох извън формата“, обясни Цветина Иванова.

 

Тя допълни, че когато е видяла по телевизията как рухва на арената, е осъзнала, че отстрани изглежда много по-страшно.

Иван и Андрей си отдъхнаха, Цвети можеше да им съжни живота много

Дали думите са искрени, трябва всеки да прецени сам за себе си.

Само ще отбележим, че Цветина заяви, че е получила огромна подкрепа от отбора си, при положение, че хората в нея е изгониха от играта, представяйки я на практика като най-слабото звено в „Канатица“.

 

Продуцентите правиха огромни усилия до самия край да спасят Цвети от изгонване.

Андрей дори направи коментар, който директно посочи, че тя трябва да остане.

 

„Това пак е паралел с реалния живот в България, избираме този, който харесваме, не този, от когото имаме нужда“, порица той съотборниците на Цветина.

Но така или иначе изборът вече беше направен.

Continue Reading

Previous: Най-дълголетната аптекарка у нас даде важни съвети и невероятни рецепти!
Next: Съседка прави помен на проф. Вучков

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.