Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Изгоненият от шеф Ангелов Мартин се прослави при шеф Манчев
  • Новини

Изгоненият от шеф Ангелов Мартин се прослави при шеф Манчев

Иван Димитров Пешев април 7, 2023
cheffasdastashas.png

Засилва се недоволството на зрителите, че шеф Ангелов гони най-кадърните от Кухнята, а в същото време се кикоти като влюбен осмокласник, като види какво е надробила Виктория.

Мартин от Петрич приключи участието си в кухнята на шеф Ангелов, но се оказа това не му е първо появяване на екран, пишат от vihrogon.bg

 

В момента вървят повторения на предаванията на шеф Манчев „Кошмари в кухнята“.

В последното излъчено се появи отново като главен герой в кухнята.

Мартин спасява положението в петричка пицария, на която готвачите напускат заради снимките и оставят собственика да се оправя с резервация от шейсет души. Той веднага се притече на помощ дори още преди да е назначен.

Събитията не минаха по обичайния си ред. Вместо да дегустира шеф Манчев влезе в кухнята да помага и да спаси собственика от провал.

С уменията си впечатли топ готвача още тогава и това може би е бил стимул да се пробва и при шеф Ангелов, където въпреки, че не успя да спечели се представи блестящо.

Страхотно представяне! И собственикът беше чудесно, дейно и мислещо момче. С удоволствие бих посетил специално заведението, ако още съществува…

Много добре се представи в Кошмарите!

Иван също се представи страхотно. Ще ми се височкото момче да влезе в Китчън, хем млад, хем ще се види как се държат 17-18 годишните. Умилява лели като мен, които са забравили, какви са хората на 18. Но аз имам 18 годишно…

Браво на Марти. Съжалявам,че излезе от Хелс китчън.Можеше да се бори за наградата.

Браво на момчето! Само където го изгони Ангелов. Казват хората всяко зло за добро, макар и по сценарий да е.

Браво на момчето справи се като истински майстор.

Мисля, че не трябваше това момче да бъде изгонено от Шеф Виктор Ангелов. Има други за гонене. Наталия,Виктор, Мацоев,дори и малката Цвети. Тази постановка с Мара и Цвети ми беше в повече. Да, Манчев го оцени. И то, много преди това.

Местни жители от Петрич казват, че и сега пицарията процъфтява и работи с пълна пара.

Явно намесата на шеф Манчев е била от голяма полза за собственика и неговия персонал.

Continue Reading

Previous: Дарин Ангелов си тръгва от На кафе заради Гала
Next: Бездомно момче е трябвало да спи на пода в гаража, започва да плаче, когато разбира, че отново има дом

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.