Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Изгониха Брус Лий от Фермата, последва нещо страшно…
  • Новини

Изгониха Брус Лий от Фермата, последва нещо страшно…

Иван Димитров Пешев ноември 17, 2023
bsdfgjsdgjkgrtkhfgdhfg

След извънредно, изключително драматично гласуване, най-младият и атлетичен участник напусна „Фермата“ завинаги.

Павел, който е само на 19 години, подражава на легендата Брус Лий и е шампион по джудо и джиу-джицу, беше изгонен от съотборниците си от „Канатица“.

 

Отпадането му предизвика вълна от облекчение сред силните мъже в конкурентния отбор „Елбетица“. Актьорът Петър, земеделецът Георги и сервитьорът Андрей открито признаха, че не могат да се мерят с планината от мускули на Арената.

 

Павел си тръгна от риалитито след изтощителна извънредна церемония, белязана от обрати. Първоначално „Елбетица“ получи правото да изгони един от играчите на „Канатица“, след като червените спечелиха по-малко пендари от дуелите и фермерските пазари.

 

Мъжете и жените в зеления отбор обаче се разцепиха, не можаха да се споразумеят кого да елиминират и гласовете им се разделиха поравно между Павел и учителката Теодора.

В резултат, топката се върна при „Канатица“ и тимът беше принуден да гласува срещу един от своите играчи.

Шампионът по бойни изкуства обра негативния вот, въпреки че се представяше безупречно и в стопанството, и в битките.

Червеният отбор предпочете да запази възпитаната, амбициозна и сърцата Теодора, която стартира неуверено и често плачеше, но постепенно набра хъс и показа на какво е способна.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Решено е: Имаме право на изключване, шефът няма право да ни тормози, когато почиваме
Next: Погледнете в небето тази нощ – ще видите нещо, което ще се случи отново чак през 2099 г.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.