Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Изловиха Радев посред нощ в много тесен кръг в интригуващо действие
  • Новини

Изловиха Радев посред нощ в много тесен кръг в интригуващо действие

Иван Димитров Пешев февруари 19, 2022
radevburgassss.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Президентът Румен Радев бе забелязан на разходка по бургаския булевард „Алеко Богориди“ тази вечер. Това предаде Флагман.бг.

Държавният глава бе придружаван от секретаря по вътрешна политика Николай Копринков и няколко от съветниците си.

Те се разходиха до един от символите на града – Моста, и разговаряха свободно с бургазлии.

От екипа на президента отбелязаха, че са очаровани от архитектурата в най-красивата част на Стария Бургас и много общини, включително и София, трябва да вземат пример от морския град по отношение на опазване на културно-историческото наследство.

Община Бургас от години развива успешно мащабна програма за реставрацията на старите сгради по бул.“Богориди“ и ул.“Александровска“. Благодарение на това се възстанови красивият облик на множество здания от началото на 20-ти век. Голяма част от тях са архитектурни шедьоври, дело на велики имена като Рикардо Тоскани.

Това впечатли и екипа на президента тази вечер.

След официалната визита в „Трансвагон“, където Румен Радев отново нахока управляващите, той се настани в хотел „България“ в Бургас. Запазен е един от етажите на обновения градски комплекс, а в този момент той вечеря с най-близките си в една от двете вип зали на Мецанин-а, където до 18:30 часа течеше трескава подготовка за посрещането им.

Интересно е, че във всяка една от тях има между 12 и 15 места, а домакините са безупречни във всяко едно отношение, спазвайки и най-дребния детайл на протокола. Не е ясно кои ще са гостите на държавния глава тази вечер.

Визитата на Румен Радев днес бе най-малко необичайна, защото за втори път идва в Бургаския регион през тази седмица. В понеделник той „заряза“ лозята в Сунгурларе на Трифон Зарезан, а днес дойде в областния център.

За целия минал мандат официалните му посещения бяха неповече от 3-4, имаше и няколко неофициални – заради съпругата си Десислава Радева, която е бургазлийка.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Наричат го руското чудо и макар да звучи силно, то наистина е такова. Прави белите дробове на пушача като чисто нови
Next: Махат пенсионерите от щат

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.