Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Измислиха ги: Плащаме такса смет по 4 нови формули
  • Новини

Измислиха ги: Плащаме такса смет по 4 нови формули

Иван Димитров Пешев февруари 4, 2024
sdfjbfdbkfgbkfgkbb.png

Голяма промяна при такса „смет“ предстои от 2025 година. Един от вариантите е да се плаща според броя на ползвателите на жилището.

Това би решило и проблема с фалшивите адресни регистрации.

От следващата година тя трябва да се изчислява според количеството изхвърлени отпадъци, а не като процент от данъчната оценка на имота, както е в момента.

„Стопанска камара води една дълга съпротива, включително съдебни дела на наши регионални асоциации, срещу наредбите на общинските съвети в различни общини. Над 20 години бавим въвеждане на принципа „Замърсителят плаща“, това е принцип на европейското законодателство.

Но с последното изменение за местните данъци и такси този принцип беше дерогиран“, каза съветникът по околна среда към Българската стопанска камара (БСК) – Димитър Бранков, цитиран от Bulgaria ON AIR.

Той добави, че се дават 4 опции на общините за справяне с проблема за изчисляване на таксата за битови отпадъци въз основа на количеството.

„Единият е на брой ползватели на имота, вероятно това ще бъде най-подходящо за сгради в режим на етажна собственост, повече апартаменти.

Втората възможност е, когато имотът е самостоятелен, може да бъде предприятие или отделна къща на собственик, да е известна честотата на извозване през годината.

Третият вариант е чрез едни специални торби, които са със съответната съвместимост, които закупуването и предоставянето им ще покрива тези разходи.

Четвъртата опция представлява дерогация от принципа „Замърсителят плаща“, който законодателят даде на общинските съвети – когато те преценят, да могат и да не прилагат основа на база на количеството събрани и третирани отпадъци“, обясни Бранков.

Той сподели, че цената на таксата може и да падне, а не да се увеличи.

„Тук говорим за една доста сложна и объркана система с много проблеми на управление на отпадъците на общинско ниво. Законът за управлението на отпадъците е с много отговорност, но в същото време не е осигурен необходимият ресурс.

Тук са и системите за разделно събиране.

А случаят със София е такъв, че ние още не знаем какво искаме със софийските битови отпадъци – те да бъдат разделно събрани и рециклирани, или да бъдат изгорени. Ако искаме второто – ние трябва да се откажем от разделното събиране“, поясни гостът.

Според Бранков по този начин залагаме бомба със закъснител: „Колкото повече бавим тези решения, толкова повече може да се окажем в невъзможност да прилагаме законовия текст от началото на следващата година“.

Попитан колко ще излиза таксата на едно 3-членно семейство, той отговори: „Разликата ще дойде от броя ползватели на апартамента. Но има много голям проблем с информационното осигуряване – адресната регистрация в България не работи повече от 33 години“.

Той подчерта, че в Европейския съюз (ЕС) има йерархия за отпадъците, като депонирането да е последното възможно решение.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Отварят нов голям завод в България, ще се произвеждат по 10 000 автомобила
Next: Какъв празник е утре – понеделник 5 февруари 2024 г? Всичко за този ден – забрани и кой има имен ден

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.