Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Изненада: Ето къде в България плащат най-големи заплати
  • Новини

Изненада: Ето къде в България плащат най-големи заплати

Иван Димитров Пешев февруари 7, 2024
cvdfgbldjbkgfkbfb.png

Данните от Националния статистически институт, обобщени от Института за пазарна икономика показват средната брутна месечна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение лица в частния и обществения сектор в 265-те общини в страната.

Картата на заплатите дава различен поглед към икономиката на страната, като разкрива успешни примери за развитие както в големите икономически центрове, така и в по-малки индустриални общини.

 

Най-високата средна брутна месечна заплата на наетите лица в България за 2022 г. е в община Челопеч (3 398 лв.). На второ място е средната заплата в община Козлодуй (2 949 лв.), а на трето място е изненадата тази година – община Кнежа (2 813 лв.).

Първите три места се заемат от общини, в които са позиционирани водещи компании от добивната индустрия, енергетиката, селското стопанство и преработката на маслодайни култури. На четвърта позиция е Столична община (2 475 лв.), следвана от общините Раднево (2 450 лв.), Пирдоп (2 440 лв.) и Гълъбово (2 260 лв.). Топ 10 се допълва от общините Девня (2 156 лв.), Панагюрище (2 050 лв.) и Божурище (1 925 лв.).

За поредна година прави впечатление, че най-високите средни заплати са в малки общини, на чиято територия оперират големи компании, които формират значителна част от трудовите доходи в района. В топ 10 преобладават общините от Средногорието, които имат силна добивна и свързана с нея преработваща промишленост, както и общините, които приютяват най-големите енергийни компании в страната.

Интересен е пробивът в топ 10 на община Кнежа, където има силно развито зърнопроизводство, и в която е базиран най-големият производител на слънчогледово олио в страната – стопански дейности, които отчитат много силни финансови резултати през 2022 г.

Сред големите областни центрове най-високите средни възнаграждения са в Столична община – 2 475 лв. (4-то място в страната), община Варна – 1 642 лв. (17-то място в страната) и община Пловдив – 1 584 лв. (22-ро място в страната). Отново наблюдаваме силно представяне на индустриалните общини в периферията на трите водещи икономически центъра.

Кметът на Кюстендил ще взема 7 500 лв., а този на София – 3 хил. лв.: Как се изчисляват кметските заплати?
Парадоксално е, но кметове на градчета с по 10-20 хил. души вземат повече от тези, които отговарят за над 200 хил. жители

В топ 25 по заплати в страната влизат 1) общините Божурище, Елин Пелин, Костинброд и Ботевград от широката периферия на София; 2) общините Девня и Белослав в непосредствена близост до Варна и 3) общините Марица и Куклен до Пловдив.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Михаил Билалов си тръгна от Стани богат с голям скандал, зрителите са бесни
Next: Българка сравни цените на основни продукти у нас и в Гърция и смълча всички

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.