Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Изненада: Иван Лечев имал връзка с Лили Иванова?
  • Новини

Изненада: Иван Лечев имал връзка с Лили Иванова?

Иван Димитров Пешев октомври 20, 2023
gsdffhfgnbgbnvbnvbnv.png

Треньорът от „Гласът на България“ Иван Лечев има период от живота си, за който говори много рядко. Музикантът не се връща към него, а в интервюта отговоря на въпросите за тези години съвсем кратко. Става въпрос за времето, в което той е имал не само професионални, но и лични отношения с примата на попмузиката ни Лили Иванова.

Наскоро обаче му се наложи да си припомни за този период, тъй като една от участничките в музикалното риалити на bTV – Гергана Стоянова от Велико Търново, изпълни песента „Покруса“ от репертоара на голямата певица. Тогава Лечев не скри колко впечатлен е от представянето на момичето и сподели, че е работил с Лили Иванова. Гергана пък избра да отиде в неговия отбор. За капак самата прима също изненада младата изпълнителка, като й изпрати букет и своя албум „Севдана“.

Но каква все пак е истината за отношенията на Лили Иванова и Иван Лечев? Връзката им започва през 80-те години, само че двамата никога не са живели под един покрив. По това време Лечев е на 30, а Лили – на 47. Въпреки разликата от 17 години в полза на примата това не е пречка за любовта им, пише „Филтър“.

Не е тайна, че музикантът повлиява сериозно на певицата и за промяната на нейния репертоар. Именно това е периодът, в който Лили записва немалко рок парчета. Издава й албум, който обаче не е приет с възторг от нейните почитатели. Просто те предпочитат да слушат изпълненията й в добре познатия й стил, пише още изданието.

„С Лили се разделихме, защото се изчерпа творческия ни контакт – признава Лечев. – Тя се разделя постепенно с всички хора, с които е работила през годините. В нашия случай напуснах аз. Не сме се карали. Имаме съвсем любезни отношения с нея.“

Двамата така и не стигат до брак, но Лечев минава четири път под венчилото. За първи път го прави, когато е само на 19. Две от съпругите му го даряват със синове. Едната е певицата от „Трамвай № 5“ Оля Маркес, от която е първородния му син Иван Лечев-джуниър, а от четвъртата му жена – актрисата Жени Лечева, е второто му дете Константин, появило се на бял свят през 2012 година.

През 2022 големият син на музиканта вдигна приказна сватба с приятелката си Тери Уикет в замък в Барселона. Тогава щастливият татко свири на цигулка по време на тържеството и това бе изключително вълнуващ момент за него. Все още Иван Лечев-младши не е направил родителите си баба и дядо, но фамилията очаква и това да стане скоро.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: От последните минути! Информация от близките – трите българчета са се спасили като по чудо!
Next: Всеки потребител на abv.bg трябва да знае за тази нова схема, бъдете внимателни

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.