Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Изненада или не? Лекарство продавано у нас, в Германия струва 6 пъти по-евтино!
  • Новини

Изненада или не? Лекарство продавано у нас, в Германия струва 6 пъти по-евтино!

Иван Димитров Пешев декември 14, 2023
gfdhdkfhkdgkfghkfghgf.png

Има ли фрапираща разлика в цените на предлаганите лекарства у нас и в други държави в Европа?
Разказваме историята на 70 годишен художник от град Варна – Пеньо Пенев. Мъжът страда от рядък вид анемия, заради получени усложнения след кръвопреливане, му се налага да приема медикамент, който у нас е скъпоструващ.

Пенев има рядък вид нелечима анемия, която налага кръвопреливане 3 пъти месечно, а това от своя страна води до натрупване на желязо в черния дроб и за съжаление до цироза.

Неговият лекуващ лекар му предписва медикамент, който да спомогне от организма да се освободят натрупванията, а месец и половина по-късно има резултат.

При направена проверка се оказва, че у нас цената на медикамента е 6 пъти по-висока, отколкото в Германия.

Управител на аптека споделя, че у нас най-ниската цена на която може да се закупи медикаментът е 217, 73 лева. Тази цена е за 30 таблетки от 180 милиграма.

Сметките сочат, че за 90 таблетки, Пенев трябва да заплати малко над 650 лева. Художникът обаче закупува медикамента от Германия, за същото количество е дал близо 58 евро или в лева малко над 113.

От здравното министерство излязоха с обяснение, че от 2013 година насам цените на медикаментите у нас подлежат на регулация от Националния съвет по цени и реимбусиране.

От своа страна от съвета обясниха пред БНТ, че въпросния медикамент в опаковка от 30 таблетки е с най-ниската държавно регулирана цена. Същите допълват, че притежател на разрешението за употреба на лекарството може да предостави конкретна информация защо същото се продава по-евтино в Германия.

За да може да се снабди с лекарството, което му е жизнено необходимо, художникът продава своите творби в Интернет, а с парите си закупува медикаментите. Той сподели, че ще продължи да си набавя лекарството от Германия и че е взел решението лично за себе си, че трябва сам да се бори.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мрачна прогноза: Тъмни облаци ще надвиснат по Коледа, очакват ни опасни явления
Next: Майка ми всяка седмица пръскаше леглото със спирт, а аз се чудих защо. Като разбрах започнах и аз да го правя

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.