Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Изоставен в кофа за боклук като бебе, той реши да е гордост за осиновителите си и успя
  • Новини

Изоставен в кофа за боклук като бебе, той реши да е гордост за осиновителите си и успя

Иван Димитров Пешев април 26, 2022
zivaovostanva.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Фреди Фигърс е изхвърлен в кофа за боклук като бебе, за да се отърват от него. Благодарение на един добър човек и на модерните технологии, той израства обичан и се превръща в милионер. И не забравя за мъжа, който му е помогнал най-много.

Само няколко часа след раждането му е изхвърлен от майка си. Когато го откриват, веднага отива в дом, а след това бързо е зет
През приемното му семейство вече са преминали над 100 деца, а от тях са осиновили само две. Но има нещо във Фигърс, заради което не могат да го върнат в социалната система.

„Те наближаваха 70 години. Осиновяването на новородено бебе със сигурност не е част от плановете им. Но виждайки през какво съм преминал, те не искат да ме оставят в системата за социални грижи.“, обяснява вреди пред The Guardian.

От рано става обсебен от компютрите
Живее в малък град и доста деца му се подиграват, наричайки го „Бебето от кофата за боклук.“ Той започва да се чуди дали наистина е изхвърлен. Боклук ли е или е човек? Тормози го доста време, но в един момент го преодолява, тъй като има любящи майка и баща.

Тъй като няма много приятели, той се обръща към компютрите. Наща му му купува евтин компютър от битака. Не работи, но Фигърс го отваря и успява в един момент да го поправи. Взима части от радио часовник и ги поставя в компютъра. След около 50 опита, компютърът се включва.

И само на 12 години Фреди се сдобива с първата си работа като компютърен техник в местната община
На 14 вече може да програмира. След това си спомня за един период, в който два дни стои на компютъра без дори да изпита грам глад. Върви му много добре. Превъртаме лентата малко по-напред и той помага на компания за продажба на автомобили да прехвърли файловете си. След това го прави за други компании.

Започва да заделя пари, защото иска като порасте още малко да основе своя телекомуникационна компания
Идва моментът, в който възрастта на баща му си казва своето и той е дианостициран с деменция – гол, но винаги с обувки.

Фреди решава да сложи платка в подметката им, на която има сензор и говорител. Когато бащата успее да напусне незабелязано, Фреди през компютъра или телефона го пита къде е. Гласът му излиза от говорителя и така успява да държи под контрол своя баща.

В крайна сметка Фреди продава технологията за $2.2 милиона долара
Иска да купи мечтаната рибарска лодка на баща си, но само 48 часа след сделката, той почива. Осъзнава, че призванието му е да помага на хората. Следващият му продукт е за диабетици. Докато стане на 24 вече има 80 разработени софтуера в областта.

Сега е на 31 години и изпълнителен директор на Figgers Communication, има и фондация, която помага на сираци.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Писател с кърваво писмо до премиера: Драги Киро, върви на психиатър! Наказание си за народа
Next: Внимавайте: Брутална измама за хиляди левове, ужилени са хора от цяла България

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.