Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Изповедта на една майка: Безкрайно обичам дъщеря си, но тя е грозна. Как да ѝ отговоря когато ме попита хубава ли съм мамо
  • Новини

Изповедта на една майка: Безкрайно обичам дъщеря си, но тя е грозна. Как да ѝ отговоря когато ме попита хубава ли съм мамо

Иван Димитров Пешев юли 10, 2022
dsushkeriasiva.jpg

В една социална мрежа се появи трогателна изповед на една майка и предизвика голямо внимание и лавина от коментари.

Тя призна, че нейната дъщеря е просто „грозна“ и че няма хубави черти на лицето, с молба за помощ от другите, как да научи момичето си, да бъде щастливо и доволно от себе си, срещу критиките, които получава за своята външност.
Това е част от емоционалното съобщение:

„Мразя себе си заради това, което казвам, не ме осъждайте – моята 9 годишна дъщеря е физически неактивна. От мен и съпруга ми наследи най-лошото, очите му и покровителствения нос, както и моята лоша и къдрава коса. Един лекар, дори мислеше, че има синдром на Даун, въпреки че е родена като напълно здраво дете …“ , така започва изповедта на тази жена.

Разтревожената майка подчертава, че безкрайно обича дъщеря си, както и че тя е пълна с добри качества, но е наясно, че със сигурност ще бъде обект на подигравки в училище.

„Както расте, така повече деца забелязват как изглежда. Някои не се въздържаха да не коментират това. Дори някои питаха родителите си, защо дъщеря ми е толкова грозна. Затова ме е страх, всички ще подценяват дъщеря ми и никой няма да разбере колко е забавна, щедра и чувствителна. Никой няма да разбере, че тя е дете, което спасява изоставени котенца, връща буболечките на листенцата и дава сладолед на други деца …“, разказва отчаяната майка.
Тя добавя, че поради това е неописуемо тъжна.

„Често плача, плача много. Тя има добро сърце и добър характер. За нея животът ще бъде труден, а тя не го заслужава. Не знам как да избягам от собствената си вина, защото сама мисля, че детето ми е грозно, пише тази разтревожена жена.
Тя в края на текста моли майките да помогнат и да дадат полезни съвети.

„Моля, не ме мразете, заради всичко, което написах. Достатъчно се мразя себе си. Как да отговоря на въпроса : „Хубава ли съм мамо?. „Искам да ѝ помогна да израсте като здрава и щастлива млада жена, която ще може да покаже на света, че е красива.

Тя получи подкрепа от много потребители, които изнесоха своите съвети как да устоят на това …Може би вие също ще помогнете със съвет

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Болни амбиции: Радостин Василев прави партия
Next: Дъщерята на Желю Желев излезе от нафталина: Президентът няма политически капацитет, а институцията му е като казарма

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.