Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Използвайки електрическа кана за вода, 9 от 10 домакинства правят тази грешка
  • Без категория

Използвайки електрическа кана за вода, 9 от 10 домакинства правят тази грешка

Иван Димитров Пешев декември 25, 2024
Screenshot_25

Въпреки че използването на електрическа кана за кипене на вода е много лесно, много хора все още правят грешки, които съкращават живота на устройството, както и вредят на човешкото здраве. Обикновено следните 5 грешки се допускат от 9 от 10 домакинства.

1. Всеки тип електрическа кана е подходяща

Основната функция на електрическата кана е да кипва вода. Но всъщност, когато купувате електрическа кана, трябва да изберете чайници, изработени от неръждаема стомана.

Всъщност неръждаемата стомана има много видове. Когато купувате електрическа кана, най-добре е да изберете кана, изработена от неръждаема стомана 304. Този вид стомана е устойчива на корозия и издържа на високи температури. Купуването на електрическа кана, изработена от този тип стомана, ще осигури по-безопасна вода след кипене.

2. Твърде много вода в електрическата кана

Много хора обикновено пълнят електрическата кана с вода, но това всъщност крие много рискове. Причината е, че водата вътре ще прелее при кипене и водата може да потече и в основата на чайника, причинявайки късо съединение и повреда.

 

3. Първо включване на каната ,след това добавяне на вода 

Когато използват електрическа кана, някои хора имат навика първо да включат електрическата кана и след това да използват чаша или друг съд, за да загребват вода в електрическата кана. Това ще повреди чайника, защото ако няма вода в електрическата кана, чайникът ще бъде в сухо състояние на кипене.

Когато използваме електрическа кана за кипване на вода, първо трябва да налеем вода в чайника, след това да поставим чайника върху основата на чайника, да го включим в контакта и да включим ключа.

Когато поставяте електрическата кана върху основата, трябва също да наблюдавате дали върху основата няма петна от вода. Ако върху него има вода, избършете го, преди да поставите чайника, в противен случай може да възникне късо съединение. След всяка употреба чайникът трябва да бъде изключен от контакта.

 

 

 

4. Изливане на  цялата вода след кипене

 

 

 

След като водата заври, трябва да я изсипем в бутилка с вода или термос, която да използваме за приготвяне на чай или нещо по-късно. Но когато наливаме вода, не бива да изливаме цялата вода в чайника. По-добре е да оставите малко вода вътре.

Причината е, че когато електрическата кана току-що е изключена и основата на кана е все още гореща, ако цялата вода в кана се излее, това може да изсуши термичното реле, което да повлияе на живота на кана.

5. Рядко почистване на  електрическата кана

Трябва редовно да почистваме остатъците вътре в чайника, ако не се почиства дълго време, вътре постепенно ще се образува слой от жълти люспи. Използването на такъв чайник за кипване на вода не само влияе върху качеството на водата, но може да бъде и вредно за нашето здраве. Следователно почистването на електрическата кана е много необходимо.

Причината, поради която оцетът може да премахне мръсотията вътре в електрическата кана, е, че остатъкът е алкален, белият оцет съдържа киселина. Неутрализирането на киселина и алкали може да премахне остатъците вътре.

Continue Reading

Previous: Дъщерята на Милен Цветков: Време е историята на баща ми да бъде разказана
Next: След дълги години раздяла прекарах Бъдни вечер с баща си и научих цялата истина за семейството си

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.