Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Изпробвани и доказани методи за отстраняване на плевели от градината ви: Накарайте ги да изчезнат
  • Новини

Изпробвани и доказани методи за отстраняване на плевели от градината ви: Накарайте ги да изчезнат

Иван Димитров Пешев юли 1, 2023
pelvelveiqrikrs.png

Вижте тези 10 метода за отстраняване на плевели в любимата си градина!

Но бихме могли да сложим край на това веднъж завинаги по един естествен метод – метод, вреден за плевелите, но безвреден за нас, семейството ни и домашните ни любимци. Ние имаме за вас няколко предложения… изберете това, което ви харесва.

Прочетете, за да научите 10-те прости и ефективни метода как да се отървете от плевелите, така че да можете да се насладите на двора си!

Вряла вода
Ако плевелите са твърде много – този прост трик ще ви помогне със сигурност! Просто изсипете врящата вода върху плевелите и вижте как изчезват пред очите ви.

Точно, както вещицата в “Магьосникът от Оз”, този трик е за незабавно унищожаване на плевелите!

Алкохол
Някои възрастни се радват на тази напитка, но за плевелите не е точно така! Както се оказва, водката и плевелите не се понасят.
В спрей бутилка разбърквате 30 грама водка, няколко капки препарат за съдове и 2 чаши вода. Напръскайте със сместа плевелите. Алкохолът разрушава защитното восъчно покритие върху листата, оставяйки растенията да изсъхнат на слънце.

Забележка. Този метод е ефективен само за плевели, които растат на пряка слънчева светлина.

Мулчиране
Тъй като плевелите се нуждаят от светлина, като ги покриете с мулч, можете да се отървете от тях! Ще ви е необходим слой мулч около 2 инча. Въпреки това, бъдете сигурни, че не сте покрили и желаната растителност!

Предовратяване на тяхната поява

Царевичното брашно не само предотвратява растежа на плевелите, но също така осигурява подхранване на растенията с азот!

Този метод не работи с вече поникнали плевели, но ако го планирате предварително, ще е доста ефективно средство за защита, което ще предотврати появата им.

Солен разтвор – отлични резултати
Ако имате плевели, ние имаме (солено) решение! Просто смесете една чаша сол в две чаши вода и оставете да заври. След това изсипете върху плевелите. Солта ще доведе до дехидратация на растенията.

Прахообразно усъвършенстване
Содата за хляб няма място само в кухнята и може да се използва и в двора! Ако имате тротоари или пътеки около къщата, то там скоро ще имате и плевели.
Използвайте сода за хляб, като поръсите с нея трудно достъпните места, където растат плевелите и скоро няма да ги има!

Отървете се с липсата на светлина
В двора имате ниско растящи плевели? Ако е така, помислете за вестник! Просто ги покрийте с вестници и липсата на светлина в крайна сметка ще ги унищожи.
Освен това, ако покриете с хартия, тя ще възпрепятства растежа на новите плевели в бъдеще. А когато вестникът се разлага, той осигурява допълнителни хранителни вещества за почвата!

Оцетен метод
Глухарчето би могло да осигури красота във двора, но на вас няма да ви хареса, ако е плевел! Отървете се от него чрез пръскане с бял или ябълков оцет и се сбогувайте с този “безпорядък”.

Сапун
Много досадни плевели и горещо слънце – имате нужда от тази сапунена вода! В пулверизатор добавете 5 супени лъжици течен сапун и 4 чаши вода – разклатете добре. Напръскайте плевелите, а сапунът и слънцето ще си свършат работата!

Най-старомодният метод
И накрая, но не на последно място, плевелите няма да оцелеят на яростната атака на старите тениски. Направете им сянка и всичките проблеми са решени. Но трябва често да проверявате състоянието на тениските, може да се наложи да ги замените.

Всички тези начини помагат на нашата планета, като не използваме химикали. Решенията са ефективни, евтини и най-важното, безопасни (за семейството и за земята)!

Continue Reading

Previous: Почина любима актриса на няколко поколения българи
Next: Ето как от 1 картоф да получите 15 кг реколта: Лесно е

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.