Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Изумителни чудеса на св. Иван Рилски: Петкана проговаря, Мара пребори рак
  • Новини

Изумителни чудеса на св. Иван Рилски: Петкана проговаря, Мара пребори рак

Иван Димитров Пешев октомври 28, 2023
svsvetiivanrilski.jpg

Таня се сбогува с глухотата след 22 години тишина 

Огромно чудо! Мара Здравчева от Бургас се избавя от рак след молитви и преклонение
пред покровителя на българите св. Иван Рилски.

Жената се разболява от рак на стомаха и продала къщата си, за да се лекува. Никакви
лекарства, дори и най-скъпите от САЩ, не й помагат.

Тогава става чудото. Тя получава съновидение, в което й се казва да отиде в Рилския
манастир и там ще се излекува. Още вечерта след пристигането си в светата обител
жената пожелала да й бъде направен молебен пред мощите на св. Иван Рилски. Мара
се молела усърдно със сълзи на очи и по време на молитвата усетила сякаш ток минава
през нея.

 

 

Св. Иван Рилски

 

„Когато целунала ръката на светеца след молебена, тя усетила, че целува жива,
топла ръка. От църквата излязла съвършено здрава и сега е напълно добре. Няма
никакви следи от тази тежка болест“, споделя близката приятелка на Мара Стаматка
Карнакова пред манастирския библиотекар, който записал чудото в своите записки.

На 19 октомври почетохме паметта на скромния отшелник в Рила планина, който продължава
да цери чудодейно и стотици години след края на своя земен път, а мнозина миряни
си спомниха за безбройните чудодейни изцеления по застъпничеството на светеца.

 

 

Рилската обител

 

70-годишната Петкана Илиева от свогенското село Брезе също усеща чудесата на
светията. Повече от десетилетие жената е няма и малко безпаметна. Петкана посещава
пещерата, в която е живял светецът, и се покланя на всички свети места. За нейно
здраве свещеник прочита акатиста на св. Иван Рилски.

Постепенно по време на нейното пребиваване в манастира жената започва да проговаря,
а когато се качва на влака, за да заминава, вече говори напълно.

 

Чудото осенява и Таня Караризова от Пловдив. При боледуване със силна температура
жената напълно оглушава с дясното си ухо. Ходи при много лекари, но никой не успява
да й помогне. Страданията на Таня продължават двадесет и две години.

 

Изгубила вече надежда за спасение, жената получава покана от свещеноиконом Ангел
Василев да посети Рилската обител с група поклонници. Отивайки на святото място
и слушайки беседата на библиотекаря архимандрит Климент Рилец за чудесата на св.
Иван Рилски, който възвърнал здравето на много болни, страдащи от различни тежки
болести и недъзи, в Таня се събужда надеждата, че светецът може да помогне и на
нея отново да прочуе с дясното си ухо.

 

„На другия ден със силна вяра и надежда си направих параклис пред чудотворната
икона и си взех осветен памук от ковчега с мощите на светеца. Отивайки на гроба
на св. Иван, си умих болното ухо на аязмото“, разказва Караризова.

Не след дълго жената се събужда през нощта от силен шум в ушите. Става от леглото,
коленичи пред иконата на св. Иван Рилски и се моли горещо да прочуе и с болното
си ухо. Взима от памука, който пази като светиня от Рилската обител, и го слага
в болното ухо. След което заспива.

 

 

Хиляди се прекланят пред мощите на светеца отшелник от с. Скрино

 

„Рано сутринта се събудих от шума на колите, които минаваха по нашата калдъръмена
улица. Какво беше моето учудване и моята радост, като разбрах, че вече чувам и
с дясното ухо. В изблика на голяма радост се развиках и събудих мъжа си и домашните
ми, които научиха за моето чудесно изцеряване. Ето вече близо три месеца оттогава
чувам с двете си уши“, споделя пред архимандрит Климент изцерената жена.

Това са само част от множеството истории за чудодейни изцеления със силата на
искрената вяра, които библиотекарят на Рилския манастир грижливо събира в продължение
на цели 40 години. Климент Рилец записва и подрежда разказите на благочестиви
християни и подбира 58 непубликувани чудеса на св. Иван Рилски, подбирайки ги
от по-голяма сбирка, съдържаща 341 чудеса.

 

8-годишният Асен чува за първи път

Съхранена и запазена в Рилската обител е и разтърсващата история на 8-годишния
Асен. Детето още като бебе показва признаци, че не чува. Родителите му го водят
при много лекари, но медиците така и не могат да го изцерят.

 

„Най-сетне решихме с пълна вяра в Бога и в неговия Божи угодник св. Иван Рилски
Чудотворец на Кръстовден да го доведем в светия манастир и щом го поднесохме и
целуна светите мощи на светията, и като го запоихме от светото аязмо и му умихме
главата и ушите, и о, Боже: за наша радост детето Асен прослуша! Чест и слава
да бъде на св. Иван и с неговите молитви да го пази здрав и весел през всичките
дни на живота му. От радост на душата ни поднасяме на свети отец Йоан нашите скромни
благодарности. Подписвам се саморъчно: В. Иванов Каракашев, с. Махала Рибник,
Петричка околия“, пише дословно щастливият баща в писмо до игумена на Рилския
манастир.

 

13 деца умират на Мирсофия,

тя ражда на 54 години

Чрез застъпничеството на св. Иван Рилски 54-годишна жена зачева и ражда син,
който по-късно става свещеник и споделя за чудото пред архимандрит Климент от
Рилския манастир.

 

„На майка ми Мирсофия измрели 13 деца и след това 13 години тя не раждала вече.
На 54-годишна възраст майка дошла на поклонение при св. Иван. Това е било през
турското робство, през 1871 г. Тя дошла с коне, с няколко другарки и горещо молила
св. Иван да не я остави безчадна. Бог чул молитвите й и, по застъпничеството на
св. Ивана, като се завърнала у дома майка ми заченала наскоро и родила мене, като
ме обрекла да посетя Рилския манастир и да се поклоня на свети Ивана при първа
възможност“, пише собственоръчно 70-годишният свещеник Константин Йосифов от град
Щит.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мика Зайкова зададе неудобен въпрос във връзка с коледните добавки за пенсионерите
Next: Нинова с черна прогноза след изборите, излезе с извънредна молба към Радев

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.