Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Изчезналият Мартин от Пловдив тръгнал за изпит в Стара Загора, но не се явил
  • Новини

Изчезналият Мартин от Пловдив тръгнал за изпит в Стара Загора, но не се явил

Иван Димитров Пешев януари 28, 2023
masrnasntast.png

Обявен е за издирване от Пето Районно управление на МВР в града на тепетата

От Пето Районно управление на МВР в Пловдив обявиха за издирване пловдивчанина Мартин Станчев, на 20 години, по молба на майка му Софи. Момчето е в неизвестност от вечерта на 25 януари. То е второкурсник в специалността „Ветеринарна медицина“ на Тракийския университет в Стара Загора.

Мартин в момента е в сесия и трябвало да бъде на изпит на 26 януари. По неясно засега причини не се явил, разказа майка му пред „24 часа“.

Тя няма връзка със сина си от 21,42 часа на 25 януари, когато се чули по телефона. Мартин излязъл от дома си към 19,10 часа, за да хване влак за Стара Загора, а в 21,42 часа съобщил на майка си, че е пристигнал и че върви към студентското общежитие, в което живеел в Стара Загора. Но другия ден бил изпитът му, но младежът не се явил.

Не изпускай тези оферти:

От Тракийския университет потвърдиха, че Мартин е техен студент.

Майката дава следното описание за сина си: „Висок е около 1,85 м, тежи 70 килограма. Излезе с тъмносиньо яке, кафяв пуловер и черни дънки. Носи синя раница, в момента е с дълга коса“.

Майката Софи Станчев публикува във Фейсбук апел към всеки, който може да помогне с информация за Мартин, да й се обади, публикува и негова снимка.

Пред „24 часа“ днес тя каза, че няма обяснение за неочакваното изчезване на детето й, но категорично изключи вероятността в казуса да е замесена жена. Тя смята, че момчето е било подготвено добре за предстоящия си изпит и затова е тръгнало към Стара Загора.

Трогнати от апела на майката, в Стара Загора се събраха доброволци, които издирват из града Мартин Станчев. Те казаха, че ще тръгнат от ж.п. гарата, на която се предполага, че студентът е слязъл от влака вечерта на 25 януари, и ще проследят внимателно евентуалния му маршрут до студентското общежитие.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: За някои може и да съм суеверна, но откакто правя това, паричките сами идват в портмонето! И на вас няма да ви навреди да опитате
Next: Ето защо трябва да си гледате котка вкъщи. 6-тата причина направо ще ви разбие

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.