Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Изчезнаха парите на проф. Вучков
  • Новини

Изчезнаха парите на проф. Вучков

Иван Димитров Пешев август 2, 2022
prokfkcuvvcuhkov.png

Солидните банкови сметки на покойния проф. Юлиан Вучков, за които се носеха легенди, се оказали почти празни. Напук на твърденията, че пестеливият интелектуалец е успял да натрупа завидно богатство в годините, в които се трудеше неуморно на няколко фронта, а междувременно живееше скромно, всъщност спестяванията му изобщо не оправдали очакванията на неговия брат Михаил Петров.

Той се оказа и единственият му наследник. Дълго време след кончината на професора актьорът от Народния театър Петров изобщо не искал да припарва до банката, за да провери какви са наличностите в авоарите на Вучков, с когото приживе никак не се разбираха и дори бяха в открита вражда.

Наскоро Петров отрече да е истина, че брат му му е завещал сметки с наличност от половин милион, разкривайки, че твърденията за това са абсурдни, тъй като е имало години, в които Юлиан дори не е работел и не е получавал никакви доходи, за да успее да спести такива колосални суми, пише „Ретро”.

„Хич не ми пука дали съм единствен наследник. Имам достатъчно, за да мога да живея. Не съм алчен“, отсече известният актьор, който унаследи и апартамента на професора в центъра на София. Жилището на телевизионния доайен се намира на централната столична ул. „Христо Белчев“, където цените на имотите са буквално недосегаеми.

Квадратурата му обаче не е голяма, а Михаил Петров побърза да се отърве от имота малко след смъртта на брат си, като го продаде на заможни собственици, които го отдавали под наем. „Просторният“ апартамент до НДК е всъщност на площ само от 60 квадрата. Навсякъде говорят, че е огромен и наследствен, а не е такъв. Не отговаря на истината и това, че е ябъката на раздора ни. Жилището даде на брат ми Георги Йорданов – министър на културата по времето на соца. Професорът си го е платил със свои пари.

Пак казвам – само 60 квадрата е площта. В момента заможните хора имат тоалетни и бани с тези размери“, гневи се братът на Вучков. Преди да го продаде, Михаил влязъл само един път в дома на покойния телевизионер, като постоял в антрето едва 5 минути.

Този септември ще се навършат з години, откакто телевизионната легенда проф. Вучков напусна света на живите. За гроба му не се грижи неговият брат, а близка приятелка и бивша съседка на професора, която отскача редовно до вечния му дом.

Колкото и да не се понасяха, Михаил Петров присъстваше на погребението на брат си, което обаче беше организирано от траурен агент, приятел на професора. Проф. Вучков е бил кремиран и положен в гроба на своята майка на Малашевските гробища в София, както приживе е бил пожелал.

От своя страна Михаил Петров има наследници – син, кръстен – 1 на него, който е лекар, както и две внучета.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Марко Семов: Така са изчезвали не само държави, но и империи
Next: Нов вариант на швейцарското правило: Ето как ще преизчисляват пенсиите от 1 октомври

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.