Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Икономическият министър каза цялата истина за вноса на украинско зърно у нас
  • Новини

Икономическият министър каза цялата истина за вноса на украинско зърно у нас

Иван Димитров Пешев септември 14, 2023
dsfgfhfherterter.png

Падането на забраната за внос на зърно от Украйна трябваше да се случи. Няма как да продължим да работим по същия начин и няма как нашите производители да плащат едни високи цени за тяхната продукция, за фуражите и да очакваме, че стойността на продуктите в магазина ще намалее.

Това коментира пред журналисти в Пловдив икономическият министър Богдан Богданов. Той обясни, че мерките се предприемат от правителството, за да бъдат овладени цените.

Окончателно! Депутатите решиха за украинското зърно, ще става страшно!

На нашите производители и на хората трябва да бъде осигурена продукция на достъпни цени, каза Богданов.

Очаква се средната годишна инфлация да бъде около 8%, като продължи да намалява през следващите години. „Важно е да няма такива фактори, които да помпат изкуствено инфлацията, а според министъра един такъв фактор е забраната на внос от Украйна.

Относно цените на горивата министърът каза, че към момента се запазват. Лятото имаше лек ръст, който се отчете в региона и когато говорим за горива, България не е изолиран пазар.

Страната ни има едни от най-ниските цени в ЕС. Важно е компанията „Лукойл“ да плаща данъци в България, така че тези ресурси да бъдат насочени към помощ на потребителите и подпомагане на българската икономика, коментира Богдан Богданов.

Въпреки че икономиката се забавя в Европа, а нашата е пряко свързана с европейската, в страната ни се отчита ръст с 1,8 процента на БВП.

Ситуацията в Европа ще се запази и за това е важно българските компании да погледнат и към други алтернативни пазари извън ЕС, за да постигнат диверсификация и да минимизират рисковете от моменти турбуленции в конкретен регион, каза още министърът.

Икономическият министър е провел среща с мажоритарния собственик на Международния панаир Пловдив Георги Гергов. На нея е получил уверение, че ще обсъдят стратегията за развитие на панаира, която разработват от Министерството на икономиката и индустрията. По думите на Богданов Гергов е изразил готовност за сътрудничество и диалог.

Министър Богданов беше в Пловдив, където откри 77-ото издание на Международния технически панаир.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Политолог с бомба за кандидат-кмета на ГЕРБ за София, ето какво ще се случи на вота
Next: Дръж се, Петьо, България е с теб: Цанко Цветанов излезе и каза всичко след новината за Петьо Хубчев

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.