Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Илиана Раева избухна: Дойде ми в повече
  • Без категория

Илиана Раева избухна: Дойде ми в повече

Иван Димитров Пешев декември 24, 2024
Screenshot_22

Илиана Раева е бясна на тези, които оплюват примата на българската естрада Лили Иванова. Въпреки огромната обич, която получава и пълните зали на концертите й, винаги има и такива, които намират за какво да злословят, пише Вихрогон.бг.

Това ядоса Раева и тя не се сдържа да ги нареди в социалната мрежа:

Тя е олицетворение на човек, който е осъзнал сакралните отговорност и уважение, които трябва да има всеки към живота си и личността си, към професията си и многобройната си публика! Тя е Епоха на трон със скъпоценна корона! Тя е сила, воля, любов, вяра, отдаденост и още, и още… Тя е доказателство за могъществото на човешкия дух! Тя е безценен урок за всеки! Тя е вдъхновение и надежда! Тя дарява вълшебни емоции! Тя прави щастливи безкрайно много хора! Тя просто е… Лили Иванова! Тя е истинска звезда от световно класа! Недостижима е!

Недостижима е и за тези малки човечета, чиито коментари ме провокираха да напиша този пост, които са заляли социалните мрежи. Толкава жалки и нищожни, озлобени човечета…
Честно казано, не съм изненадана, защото съм свикнала да чета и виждам човешкото нищожество, когато е насочено към безспорно успели хора, но насочено срещу Лили Иванова ми дойде малко в повечко.
Та този колос е носил и продължава да носи само наслада с гениалния си талант. Трябвало ли да пее още, не трябвало ли, как се обличала… колко стрували билетите и.. колко пари спечелила…

Ами залите за концертите и се разпродават за часове. Всички присъстващи са на крака. Сцената е отрупана с цветя. Аз друг такъв концерт по нашите ширини не съм виждала. А на визията и могат да завидят и 20-годишните.
Тези три снимки от поредния и уникален концерт казват всичко!
На озлобените човечета ще препоръчам притчата за за орела и гарвана.
Всъщност, истината е, че за ужас на пишещите човечета, тези които я обичат, уважават и ценят са много повече. Лили Иванова се радва на огромна любов. Затова и не спира да раздава любов.
Не спирай, Лили!
Велика си!
Продължавай все така ярко да светиш на своя Олимп!
Огромен респект и възхищение към теб!
Обичам те!❤️

Continue Reading

Previous: МАЩЕХАТА МИ ВЗЕ КОЛЕДНИЯ ПОДАРЪК, КОЙТО БАЩА МИ МИ ОСТАВИ, БЕЗ ДА ЗНАЕ, ЧЕ ТОВА БЕШЕ ТЕСТ
Next: ИНСТАЛИРАХ СКРИТИ КАМЕРИ В КЪЩАТА НА МАМА, СЛЕД КАТО НЕЩАТА ЗАПОЧНАХА ДА ИЗЧЕЗВАТ

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.