Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Иманяри разкриха голяма находка у нас, историята се променя!
  • Новини

Иманяри разкриха голяма находка у нас, историята се променя!

Иван Димитров Пешев октомври 16, 2023
iamsnfengdkgfdg.png

Вследствие на иманярски набези, археолози започват работа по скален манастир до крепостта Палмате в района на с. Оногур, община Тервел, пише „Стандарт“.

След подаден сигнал археолозите също попадат на останките от ранно-византийската епоха, които са в изключително запазено състояние. Заради посегателствата основите са подкопани и се налагат спешни действия преди настъпването на зимата.

 

Затова и от Община Тервел отпускат средства от общинския бюджет, а служители на Регионалния исторически музей в Добрич започват работа на терен още тази седмица. Местността около село Оногур е известна за местните любители на старините и туристи, но не е масово популярна.

В поречието на Суха река се намира скален манастир, който има една от най-дългите пещери, скален тунел с интересни ниши, коридори и площадки. Това място като култов и жилищен комплекс е уникално за Добруджа, разказва Боян Тотев – археолог от РИМ Добрич с участие в над 35 експедиции.

„Близо до това място се разкрива верижно помещение от ранно-византийската епоха. С много високи арки – на 3 метра, стени, което като степен на запазеност няма аналог не само в Добруджа, но и в Северна България.

Това място още не е проучвано от археолозите, но е разбивано много активно от иманярите. Разбили са зидовете и са ги подкопали по начин, по който тази постройка няма да успее да презимува. Там падат много големи снегове. Това нещо се крепи по някакво чудо. Преди да започнат студовете, трябва да бъде частично проучено, консервирано и обезопасено.”

От Община Тервел са отпуснали 5 000 лв. за тези дейности и работата на терен започва още през тази седмица, посочва заместник-кметът Диана Илиева.

„През това лято стана ясно, че в подножието на скалния манастир Шанкая има вграден параклис, тип църковно помещение.

Иманярите са започнали импровизирани разкопки. Докато времето позволява, трябва да бъде извършено, за да съхраним това, което имаме – да стигнем до това наследство, то да се съхрани и популяризира.“

Боян Тотев предупреждава иманярите, че точно на това място няма да намерят нищо, което представлява ценност за тях, но биха могли да нанесат много щети от гледна точка на археологията. Според археолога мястото е важно не само от научна гледна точка, но и от туристическа, защото може да се социалии да се превърне в много посещаван обект.

За целта са необходими много повече средства от тези, които една малка община като Тервел може да осигури. За момента се подготвят проучванията там и се осигуряват условия находките да преживеят зимата, недокоснати от лошите условия.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Голям капан за хиляди пациенти! Лекари предупреждават за сериозни проблеми
Next: От ТЕЦ Марица 3 побесняха: Прокуратурата да се заеме! Грийнпийс нахлуха на територията ни

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.