Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Иманяр от Видинско изравя най-скъпата монета в света, но му се случва нещо ужасно
  • Новини

Иманяр от Видинско изравя най-скъпата монета в света, но му се случва нещо ужасно

Иван Димитров Пешев февруари 10, 2024
sdfvfdvfghbgfjgfjghjhg.png

Иманяри са изкопали от земята истинско съкровище в развалините на древната римска крепост Рациария, до видинското село Арчар, твърдят наши източници ” след търсачите на антики.
Те у нас са цяла армия

Според мълвата сред „любителите на древността” става въпрос за мраморна глава от статуя на римския император Октавиан Автуст, както и за цял куп от ценните сребърни монети на наследника му Тиберий.

Говори се дори, че сред находките имало и няколко екземпляра от редкия златен ауреус на император Веспасиан, същият, който е измислил крилатата фраза, че парите не миришат по повод въведената от него такса за градските тоалетни в древния Рим.

В нашия случай не се оказа напълно прав. За находката се „размириса” сред иманярите, защото древното злато е изключително рядка плячка по нашите земи, а само един от ауреусите струва към 8 000 долара.

Императорската глава пък може да достигне зашеметява цена сред колекционерите в Западна Европа, където тези находки се пласират.римска находка
В руините на древната Рациария от над три десетилетия се копае яростно,
дори с трактори и фадроми

Полицаи са намирали там изоставен при пристигането им булдодозер в 12-метров трап. Там иманярите са най-усърдни, именно защото излиза и злато. Римският град е бил известен в античността с изключителните си ювелири. Тук е и едно от двете места в света, където е открита златна мина в частен дом. Другото е в консервирания от лавата град Помпей в Италия.

В иманярските среди се знае, че преди няколко години група техни „колеги” открива в развалините на Рациария
гърне, натъпкано с 360 жълтици.

Случаят е без прецедент у нас, поне за друга такава находка не се е чуло. Алчността си казала думата при откривателите на гърнето. Въпреки, че му се полагали доста монети, един от „щастливците” скрил в ботушите си още 4 жълтици. Другите от групата усетили номера и го пребили от бой. Иманярите споделят под сурдинка, че над 90 процента от античните монети, продавани по аукционите в света, са от България, а почти половината от тях са изровени от руините на Рациария.

В града през римската епоха започвал стратегическия път през Найсос (Ниш) за Адриатика. По времето на император Аврелиан Рациария става главен град на римската провинция Дакия Рипензис -крайбрежна Дакия.

Смята се, че в околността е намирана най-скъпата монета в света, пусната в обръщение от
император Антонин Пий

по времето, когато обявява за свой съвладетел и Цезар бъдещия владетел-философ Марк Аврелий през 140 г. Марк АврелийЗлатната монета- медальон с ликовете на двамата от двете си страни и е оценявана на около 400 000 долара.

Един от най-печените иманяри в тоизи край на име Антон се похвалил преди години, че я е намерил и изчезнал безследно. След около две седмици открили тялото му в Дунава, където „скочил” с колата си..

„В Дунава. Господ знае какво се е случило, заради монетата е било“, казват наши източници.
Ромите от Арчар копаят ударно

Те са разровили като термити древния град и го изтърбушват безжалостно. „Не ги спират нито студ, нито сняг. Единствено приижданията на Дунав забавят временно работата им, после продължават с още по-голям ентусиазъм. „Цели семейства от малцинствата копаят денонощно, като им се плаща на акорд от софийски и пловдивски дилъри на антики. Ромите получават направо смешни пари, а какви съкровища вадят….

Тези от престъпните структури за незаконни продажби са перфектно организирани, разполагат и с огромно количество информация за всичко извадено”, обясняват полицаи, занимаващи се с проблема.
Иманяр от Видинско изравя най-скъпата монета в света, намират го в ДунаваОколността около древната Рациария е абсолютен шампион по ровенето за антики, но навсякъде у нас иманярите, които според археолозите са над 35 000, копаят като луди. Близкото видинско село Гиген също е „златна мина”. Най големи количества монети у нас са намирани близо до Казанлък – повече от 15 000 сребърни денария на император Траян Деций.

Куриозен е случаят при който иманяри пълнят багажник на жигули с 35 000 антични монети, открити край село Мусина, Великотърновско.
Няма тракийска могила от над 50 000 в България, която да не е разопавана поне веднъж, нито древна крепост. Смята се, че средствата, които се въртят в нелегалната търговия с антични находки, са трети след тези от наркотиците и проституцията.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Внимание: Прах от Сахара връхлита България до часове
Next: Това е максималният срок да държите каймата замразена

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.