Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Имах много стари одеяла, които не ползвах, каква идея ми даде само свекърва ми какво да направя с тях, гениална е тази жена
  • Новини

Имах много стари одеяла, които не ползвах, каква идея ми даде само свекърва ми какво да направя с тях, гениална е тази жена

Иван Димитров Пешев декември 19, 2023
dfhgdfkdfkhfghgf.png

Старите одеяла от едно време имат много съвременни приложения стига само човек да бъде креативен

С течение на годините, в гардеробите на нашите майки, баби и прабаби се натрупват голям брой стари неща, на които не желаете да кажете сбогом на всяка цена. Сред училищните рокли, сватбения костюм и връхните дрехи могат да бъдат намерени старите одеяла от миналата епоха.

За тези одеяла веднага ще се сетите, просто като погледнете техния цвят.

Естонският дизайнер Марит Илисион, вдъхновен от носталгията по детството си, решил да създаде дрехи от вълнени одеяла.

Но не възприемайте творенията му иронично. Някои модели палта са украсени с камъни Swarovski, така че цената им достига две хиляди евро.

Ако сте прогресивни в своите възгледи като Марит Илисион, можете да опитате да си ушиете от старите одеяла палто или пончо.

Ние ви предлагаме няколко варианти за използване на старите ви одеяла!

Трудно е да си представим, че подобна рогозка може да се направи от едно обикновено одеяло. За да направите това, го нарежете на ивици и ги завивайте на малки снопчета. Обмислете предварително моделът, следвайте зададената фигура, като започнете от средата.

Супер идея за любителите на палатки – плик за спане от старо одеяло!

Ако сте завладени от одеялото и неговите ярки цветове, можете да го превърнете в удобна чанта.

Друга голяма идея – погрижете се за вашия домашен любимец!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Гурбетчийката Мариана: Кракът ми няма да стъпи повече в Германия: За нищо на света
Next: Ето защо хората масово премахват PVC дограмата!

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.