Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Има такава държава! Тук няма крадци, има само 200 полицая и 28 депутата
  • Новини

Има такава държава! Тук няма крадци, има само 200 полицая и 28 депутата

Иван Димитров Пешев януари 20, 2023
asnasdasrasg.png

Една от най-малките държави в Европа е истински рай според представите на повечето от нас. Андора е държава-джудже, без излаз на море и разположена в източните Пиренеи между Франция и Испания.

Тя е силно интегрирана с мощните си съседи, но не част от Европейския съюз.

Малката държава, която трудно може да бъде намерена на картата, не само успя да запази своята независимост във всички перипетии на бурната история на Европа от 1278 г. насам, „балансирайки“ между два силни „съседа“. Но и демонстрира на целия свят, че дори с такъв размер е възможно да се създаде просперираща държава с висок стандарт на живот.

 

Не изпускай тези оферти:

Страната не е член на Европейския съюз (ЕС), но поддържа специални взаимоотношения с него – например няма мита за промишлените стоки от ЕС. Андора е невероятна, като има и много парадокси в нея. Как една малка държава успява да остане независима и да просперира? Как и за сметка на какво живее Андора?

На площ от малко повече от 400 квадратни километра, от които 98% са планини с зашеметяващо красиви места, се намира една от най-малките държави в света. Тук има 7 града, но те практически са се сляли помежду си. Понякога краят на един град и началото на друг може да се види само от знак на пешеходния прелез.

76 000-те души население имат една от най-високата средна продължителност на живота в света – 84,4 години, но страната не „застарява“, средната възраст е 39 години. Повечето андоранци избират да живеят извън класическия семеен брак.

Най-високото ниво на сигурност в страната се осигурява само от 200 полицейски служители. И въобще в Андора няма армия. Жителите се смеят, че дори да се разходите по улиците и да поискате да бъдат ограбени, крадците няма да сет намерят. Просто там това не прието. Нулевата престъпност отдавна е превърнала затворите в минало.

 

Отношението към адвокатите е изключително негативно; те се считат за защитници на престъпленията. Следователно на практика няма местни адвокати. Минималната заплата е почти хиляда евро, а обикновен учител получава повече от две хиляди. В същото време цените в Андора са сравнително ниски спрямо средноевропейските. Например тристаен апартамент може да бъде взет под наем за около 700 лева, а порциите в евтино кафене ще бъдат огромни. Цените са малко по-високи от тези в София, но доста пониски от тези в Лондон или Париж.

Хора от съседните държави идват в Андора за безмитно евтино пазаруване, защото цените в търговските центрове са значително по-ниски, отколкото във френските и испанските магазини. Транспортът е сравнително скъп, но няма голяма нужда от постоянно пътуване в такъв район. Почти цялата територия на страната е музей на открито. В близост перфектно съжителстват древни храмове, крепости, модерни авангардни бизнес центрове, необичайни улични скулптури. Начинът на живот е спокоен, премерен, дори отпуснат.

Има и недостатъци – на практика няма социална защита и обезщетения, но при високо средно ниво на доходи това не е проблем. Да, гостите на страната понякога се оплакват, че един телевизионен канал не е достатъчен. Но защо Андора да развива собствен шоубизнес, когато Испания и Франция със своите стотици канали и радиостанции са наблизо? Андоранците говорят каталунски диалект на испански, но мнозинството разбира и френски.

 

Как Андора постига този живот?

Може би страната има петрол, газ, редки метали, диамантени мини? Не, в държава-джудже всичко това отсъства. Андора има три източници на доходи: туризъм, селско стопанство и банково дело. Въпреки малката площ, андоранците успяват да получат отлични реколти, които са достатъчни, за да осигурят голяма част от прехраната на страната си. А магданозът, обичан от местните жители, често се раздава в магазините безплатно.

Термални извори, ски писти и безмитно пазаруване привличат много туристи и съответно средства в държавната хазна. Имаше моменти, когато Андора дори ограничаваше влизането на посетители от някои страни, за да не нарушава потокът от туристи способността на страната да поддържа реда. Но през последните години отношението към руските и източноевропейските туристи стана по-лоялно. И разбира се, офшорната зона, която позволява на банките да процъфтяват, също поддържа висок стандарт на живот в страната.

 

Между двама съседи

Едно от най-удивителните неща за княжество Андора е, че тя изобщо няма владетел! И така 800 години! По-точно, официално се смята, че в Андора има два „княза“ – Урхелският епископ (Сеу де Урхел, Испания ) и президентът на Франция. Но според конституцията на страната те са чисто декоративни фигури с представителни функции. А в самата Андора техните посещения и прояви са изключително редки. В действителност страната се управлява от парламент от 28 души, който тук се нарича Съвет на долините и министър-председател, назначен от него. Това е достатъчно за реда и спокойствието в страната.

За това пък Андора успява „да се постави“ между два могъщи съседа – Франция и Испания, които и й гарантират военна помощ и защита, ако е необходимо. Така че, Андора успява да намери своето малко, но абсолютно истинско щастие. И се оказа, че то не е в гигантската територия, огромните земни богатства или агресивна политика, а в умелото организиране на реда, стабилността и добрия жизнен стандарт на нейните жители.

Continue Reading

Previous: Откакто се научи да работи с гипсокартон, все човърка нещо из къщи. Изобщо не се оплаквам: домът ни е като от списание!
Next: Известен турски актьор се оказа българин от Шумен

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.