Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Имотният балон се пука. Обрат с цените
  • Новини

Имотният балон се пука. Обрат с цените

Иван Димитров Пешев ноември 21, 2023
opkskthkdgfhfghgf.png

Броят на сделките с недвижими имоти продължава да намалява за втора поредна година след бума от 2021 г. Това сочат публични данни на Агенцията по вписванията. Всяко трето жилище в София стои празно.

Докато от 2019 г. насам с изключение на годината на пандемията броят на сделките растеше и достигна 20 000 за третото тримесечие на 2021 г. за четирите най-големи града у нас – София, Пловдив, Бургас, София, то през същия период на 2023 г. те са 16 000.

 

Така след 15% спад през миналата година се добавят нови 8% и през тази. В София спадът на броя сделки е 7%, а най-голям е в Пловдив – 14% на годишна база.

Същевременно на фона на охлаждащия се пазар през следващата 2024 г. се очаква най-много нови сгради да бъдат завършени и жилищата в тях да излязат на пазара. Това следва от рекордния брой строителни разрешителни от 2021 г. и 2022 г. за посочените четири града. Общо за двете години по данни на НСИ в тях са издадени и влезли в сила строителни разрешителни за общо 34 314 жилища.

 

Неофициално експерти по недвижимости потвърждават, че пазарът се охлажда все повече и за тръгването на цените надолу вече дилемата не е дали, а кога. „Инфлацията от 2021 и 2022 г. подтикна хиляди граждани да извадят спестяванията си и да ги защитят, като ги инвестират в недвижим имот.

 

Това доведе до рекордно търсене, което наду цените до степен, в която поне от началото на 2023 г. все повече купувачи започват да виждат дисбаланс и да се въздържат от покупка“, коментираха неофициално от централата на една от най-големите агенции за недвижимости у нас. Според експертите в момента като брой сделки пазарът у нас се е върнал на ниво 2020 г.

 

Цените обаче все още са в зоната на горещото търсене, което обаче вече го няма.

„Цените няма да се върнат на ниво 2020, защото цената на строителните материали и труда днес е много по-висока.

 

Връщане назад обаче е напълно възможно, тъй като търсенето при настоящите нива вече видимо намалява.

Купувачите просто изчакват“, смятат експертите. В момента в София ценовите нива все още се задържат около 1300 евро на квадрат за имот на зелено.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Поля Христова предупреди да не правите тази грешка, когато си теглите пари от банкомата
Next: Вижте кармичния си път според рождената дата! Толкова е точно, че чак плаши!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.