Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Инджова: Смяната на лева с еврото ще е изгодна за бизнесмени, банкери и властта. Да му мислят бедните
  • Новини

Инджова: Смяната на лева с еврото ще е изгодна за бизнесмени, банкери и властта. Да му мислят бедните

Иван Димитров Пешев юни 26, 2022
renineidonona.jpg

Бившият премиер на България Ренета Инджова смята, че смяната на лева с еврото няма да е удачно за бедните хора от населението.

„Всички ще бъдат обхванати от страх, дано да не се стигне до паника. Властниците са решили да играят един друг вид хазарт – този, който почнаха в началото на 90-те години на Магурата. От 94-та година досега е едно и също. Ако започне сега едно обръщане – левовете в евро, после еврото в левове.

Това е една игра, която ще е изгодна за бизнесмени, за банкери – още повече, за власта, която разполага с огромен фискален и валутен резерв още повече. Ще си поиграят докато вземат онова, което имат и най-бедните.

Те помежду си като си поиграят ще си разпределят, защото виждате тектоничните пластове се променят, а пък властта много хубаво прави – още една криза, още един пожар, и казват „ама как ще сменяме сега правителството, като взел да се клати борда“. Искам да предупредя да не стане тука от борба за борда, против борда и т.н., всички да се окажат зад борда“, каза тя.

„Като се знае, че в чакалнята на Еврозоната се влиза с едни такива движения, ще се окаже, че когато дойде ред да се влиза в самата Еврозона ще ни сложат едни други условия. А какво става ако се случи шоковото прехвърляне от един на друг режим? Къде са макроикономистите в страната да кажат психологическия фактор колко е важен за създаването на очаквания, за движението на пазара“, коментира още тя.

Запитана не е ли факт, че както казва Бойко Борисов, всички държави, които са в Еврозоната са добре, тя отговори: „Това са макроикономическите и геостратегическите разбирания на Борисов. Ами ако в този геостратегически сандвич, в който е поставен в момента, се окаже, че друга посока ще му заръчат.

Така както вероятно са му заръчали да прави това допълнително споразумение, което може би и да няма никаква стойност, защото те вече са заложени регламентите за това. Аз ви казвам категорично, че онова, което в петък е прието, обслужва едни специфични интереси да си поиграем малко на хазарт. Не казвам нищо повече. Но играенето на хазарт от бедни хора води до техния крах. Бедните да му мислят като си поиграят“.

„Грешката е това, че се създаде една валута при изключително големи разлики между равнищата, в които са включващите се една друга страни. Точно тези разлики се използват, за да се правят ползи за развитите страни.

Затова една Германия ще се чуди сега какво да прави с търговския си излишък, защото толкова хубаво търгува, че събра за сметка на други, които са в минус. Една държава като Великобритания разбра, че вноските й са повече отколкото са ползите й, и си тръгва. Сега за еврото всички сме закачени за него чрез марката. Ние имахме възможност да превключваме от една на друга по-интересна за нас котва“, коментира още Инджова.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тъжна вест! На 63 години почина светилото в медицината д-p Toдop Дoбpeв
Next: Най-известната вещица в Европа с предсказание за България, ще ни застигне беда, но

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.