Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Инфаркт уби един от най-богатите българи
  • Новини

Инфаркт уби един от най-богатите българи

Иван Димитров Пешев септември 27, 2022
evgeniijekov.jpg

Една от емблематичните личности на Стара Загора – общественикът, политик и бизнесмен Евгений Жеков, е починал внезапно вчера на обяд, научи Lupa.bg. Според наш източник смятаният за най-богат старозагорец си е отишъл на 61 години след масивен инфаркт.

Бившият депутат Евгений Жеков е съпруг на председателката на Общинския съвет в Стара Загора Мария Динева. В града под липите Жеков бе известен като човек на Мая Манолова.

Бизнесменът е роден на 4 ноември 1960 година. Евгений Жеков бил един от двигателите на демократичните промени в Стара Загора, бивш зам.-областен управител на Стара Загора, депутат в 40-ото Народно събрание, един от възстановителите на БЗНС и до последно областен лидер на Земеделски народен съюз – Стара Загора.

Неговият приятел и общински съветник от Народен съюз Методий Пенчев написа в профила си във фейсбук:

Не изпускай тези оферти:

„Днес загубих много близък човек и приятел. Трудно ще изразя мъката си от това ,че няма вече да го видя, че няма вече да споделяме мислите си, че няма да можем да прекарваме заедно хубавите моменти в живота ни.

Когато откриеш истински приятел към когото се обръщаш винаги, когато имаш нужда да споделиш и го загубиш, болката те кара да се чувстваш изгубен и сам. Сега аз се чувствам така и разбирам, че това чувство няма да ме напусне. Скъпи приятелю, безкрайно ще ми липсваш. Почивай в мир!“

Още скръбни вести:

На 88-годишна възраст почина американската актриса Луиз Флетчър, която спечели „Оскар“ за ролята си на медицинска сестра в култовия филм „Полет над кукувиче гнездо“, съобщи Variety.

Представител на актрисата каза, че тя е починала в съня си в дома си във Франция.

В специална класация на Американския филмов институт сестра Рачед, изиграна от актрисата, е обявена за петата най-голяма злодейка в историята на киното и втората най-велика злодейка, отстъпвайки само на Злата вещица от Запада в „Магьосникът от Оз“.

За ролята си във филма „Полет над кукувиче гнездо“, Флетчър, в допълнение към „Оскар“, получи такива престижни награди като „Златен глобус“ и „БАФТА“.

Още скръбни вести:

Почина Васил Тодоров, заслужил треньор по свободна борба, който предаваше опита си в клуб „Ловеч“. Поклонението ще бъде на 27 септември от 11 часа в Ловеч, църквата „Св. Троица“ (под Автогарата).

Васил Тодоров бе трикратен сребърен медалист от европейски първенства, двукратен бронзов медалист от световни първенства и 4-ти на олимпиадата Мюнхен 72. Успешни изяви има и при ветераните, 3 пъти става световен шампион.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Полицаи търсят Лоренцо на Софка в Етрополе, прекарвал сирийци
Next: НОИ с подробен разчет за пенсиите – кой колко точно ще получи

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.