Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Искра Радева на седмото небе – роди й се внуче! Честито! Вижте малкото бонбонче
  • Новини

Искра Радева на седмото небе – роди й се внуче! Честито! Вижте малкото бонбонче

Иван Димитров Пешев март 30, 2023
sidaskoasrkasriasrkas.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

На седмото небе от щастие е любимата ни актриса Искра Радева . Нейната дъщеря Лени стана майка за втори път, този път бебчето е момиченце и носи името на известната си баба .

„Даже не питах как ще я кръстят, макар че подозирах, че ще е на мен.

Най-важното е да е жива и здрава. Не исках да им се меся в избора, но ме трогнаха, като ми казаха“, сподели пред вестника щастливата баба.

Рокли

Малката Искра се е родила на 15 февруари, а на 40-ия ден й организираха тържество, известно като „погача“. Тогава за първи път бебето се показва на женската част от роднините и младото семейство спази всички ритуали, като единствените присъстващи мъже са били таткото Любо и баткото Криси. „Много хубаво тържество стана, весела компания събрахме от техни и мои приятели. Исето обаче проспа всичко през цялото време, само веднъж се събуди да хапне и пак заспа. И тя, и майка й бяха облечени в красиви лилави рокли“, разказа Искра.

Ген

Мама Лени е била в топформа, сякаш не е раждала. „И тя като мен – и аз като я родих, на 20-ия ден си закопчавах полите, а на 30-ия ден водих със Стефан Данаилов новогодишна програма. Не напълня много, само на коремче, макар че си имаше хубав апетит, но явно си е ген“, обясни Радева. Тя намира време за гледането на внучето и са изкарали цели 5 дни, докато младата родилка е била командировка.

„Почна вече да ме върти на пръста си – като е в леглото, започва да реве, като я взема на ръце – спира. Може да стане актриса. А като се прибрахме от родилното, Криси се беше надвесил над леглото й и й говори: „Аз съм твоят брат, чуваш ли ме“. Не смее да я гушне, но му говорим, че трябва да я пази и защитава“, разказа още актрисата.

Започва нова пиеса

През пролетта Искра Радева и нейният театър „Искри и сезони“ започват работа по нова постановка. „Харесала съм една много хубава пиеса, съвсем скоро събирам екипа и започваме репетиции“, сподели актрисата и продуцент. Днес тя ще играе в хитовата постановка „Женско царство“ заедно с колегите си Мария Статулова, Елена Кънева, Теодор Елмазов, Веселин Цанев в Медковец.

„Ще гостуваме там за трети път. Много е хубаво, когато кметовете на малките населени места имат отношение към културата. Хората там нямат възможност да идват до София, за да гледат различни постановки, затова се радвам, че ни канят и това се превръща в традиция“, сподели още Радева.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Бесни немски светила в науката разсекретиха документ: Г-жа Стефка Г. Костадинова скача 226 см. в Италия
Next: Цял живот на снимачната площадка. Историята на кучето от Комисар Рекс

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.