Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Истината за Габриела Цонева – Бланко нямащата конкуренция от Ергенът 2
  • Новини

Истината за Габриела Цонева – Бланко нямащата конкуренция от Ергенът 2

Иван Димитров Пешев февруари 22, 2023
gasbasibasboasbasb.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

„Не работя, гледам си кефа. Всъщност съм инфлуенсър, но и това не е лесно.

Спират ме, заговарят ме, искат снимки. Такава красавица, такава богиня – как да я подминеш. Ако има как, може би в Пловдив една статуйка да ми направят, защо не, мисля, че го заслужавам. Като ходя на плаж, на всички мъже им падат ченетата“.

Така се представи снощи в новото издание на Ергенът Габриела.

Габриела Бланко във визитката си за риалити предаването „Ергенът“, с която разбуни зрителите.

А ето как я представиха от „бТВ“.

Габи е от Пловдив и е инфлуенсър. Тя е тунинговано мимньонче, което изпъква не само с 1400 кубика напред, а и с неподражаемо чувство за хумор. Определя се като изключително забавен човек, който подхожда към хората и ситуациите със закачка.

Габи никога не се съобразява с мнението на околните, обича да спори и нейната дума да е последна. Въпреки предизвикателния ѝ вид, никога не се е влюбвала истински, но като всяко момиче мечтае за семейство и сериозни отношения.

„Много е хубаво тук, давам им точно една минута, да си тръгнат сами от тук, ако не искат много жалко – лудата дойде“, бяха първите думи в риалити формата на Габриела.

„Паля от раз“, категорична е тя.

„Искам мъжа до мен, да става мисълта за моята особа. Да мисли къде, да ме закара и какво, да ми купи.

Той трябва, да ме обича 90%, а аз останалите 10%. Никога не правя първата крачка. Аз съм най-красивата, конкуренция нямам, лъва не се страхува от чакали. Ще ги сгазя като танк.“, казва тя в заявката си за формата.

„Здравей много си хубав на живо, давай да си тръгваме какво повече ти трябва“, бяха първите ѝ думи към Евгени.

„Влезнах му остро, малко се стресна, но нищо ще свикне“, казва тя за първата им среща.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мъката е безкрайна! Ето кой е загиналият в жестоката катастрофа край Троян, бил е изключителен младеж
Next: Рачков не може да го преживее! Веско Маринов го направи за смях пред цяла България

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.