Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Истината за Пам Велидис – плюс сайз моделката от Ергенът 2, тя спечели сърцата на хората
  • Новини

Истината за Пам Велидис – плюс сайз моделката от Ергенът 2, тя спечели сърцата на хората

Иван Димитров Пешев февруари 24, 2023
paamamvmasmdlasd.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

И макар да бе наречена още в началото на предаването „дюнер“, а после просташки да я изгониха от шезлонг при басейна, Пам показа своята стойност

Напук на силикона, хиалурона, екстеншъните и преобладаващата липса на мозък, плюс сайз моделът Пам Велидис или Пламена от Карнобат показа в „Ергенът“, че една интелигентна и възпитана дама може да получи одобрението на зрителите, независимо какво е тялото й, пише Флагман.бг.

Другите моми веднага я захапаха заради килограмите в повече, които обаче тя носи с усмивка и на всеки хаплив коментар отговаря, показвайки вътрешния си мир и красота. А може би именно това е причината негативизмът към нея да е в пъти по-малко от плюенето по представителките на комерса – с джуки, мигли, вежди, ц*ци и без… задръжки.

И макар да бе наречена още в началото на предаването „дюнер“, а после просташки да я изгониха от шезлонг при басейна, Пам показа своята стойност.

И за разлика от една от силиконките, която със самочувствието на притежател и на мозък, изработен от някакъв вид изкуствени импланти, не обяви, че вместо да тренира, смята да си изсмуче излишните мазнинки при лекаря. Напротив, в социалните мрежи можем да видим, че Пам е изключително стриктна с тренировките и редовно е в залата. Освен това тя спазва строга диета, усмихва се много и гледа на света по най-позитивния начин, който е изписан и на лицето й чрез лъчезарна усмивка.

На хейтърите Пам отговаря с мълчание. В профилите си в мрежата тя получава подкрепата на много известни хора, а всеки втори я окуражава да се съхрани между хиените, с които е заобиколена в предаването.

Публикуваме последния пост на Пам Велидис в нейната фейсбук страница без редакторска намеса. Той онагледява отлично казаното по-нагоре.

„Ще го обясня един път и дано стане ясно. През целия ми живот съм искала хората да се обичат такива каквито са независимо в какъв етап от живота си се намират. Естествено, че не съм се обичала винаги. Разбира се, че има много добри дни и кошмарни моменти относно възприятията ми към самата мен и до днес. Но няма как да мотивирате някой да се подобри, да се почувства по-добре в кожата си и да открие потенциала на своите сили, физика, тяло, ако го третирате като нищожество и го обиждате.

Много от нас са лично най-бруталните критици към самите себе си и се съсипват с мислите си. Визията не е всичко, но стойностната визия се гради отвътре навън – от начина на мислене, себеосъзнаване, самооценката, която си даваме и енергията, с която се отнасяме към другите. Парадоксът на съвременното общество е, че повечето хора, които уж прокламират здравословен начин на живот, всъщност въздействат негативно на хората, които вероятно водят нездравословен начин на живот с постоянните си нападки и страхът, който всяват в някой с тяло, което е извън техния перфектен шаблон.

Много от хората, които имат здравословен външен вид обаче имат изключително вредни навици не само хейт към останалите, а кофти отношение към своето тяло. В залата това лесно се усеща, повярвайте ми. Особено от адекватни спортуващи хора и треньори, които са изключително подкрепящи и лъчезарни. Това не е състезание кой се справя по-добре и по-зле в навиците и външния си вид, а кой има смелост да гледа себе си, своя път и мотивация да се подобри реално като организъм, психика и личност, защото само така може да помогне на другите. Затова не сейте страхове, заради които много от нас са се криели, срамували да излизат от вкъщи, получавали панически атаки да влязат в зала.

Посейте приемственост. Разбирането ми за позитивно отношение към тялото е безусловния респект към границите на собственото ни тяло и чуждото с ежедневните избори, които правим, за да се чувстваме по-добре и да сме наистина здрави и силни. Всяка малка крачка в тази посока е изключително ценна. С много обич.“

И да – Пам е красива отвън и отвътре. Красива е, но не заради грима, защото за мозъка грим няма.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Разсекретиха скрит списък: Знаем колко пари ще вземе Митко Рачков от Като две капки вода
Next: Извадиха от руините в Турция златно съкровище-80 килограма златни накити на стойност 4,3 милиона евро

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.