Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Истината за ремонтите в Бригада нов дом лъсна
  • Новини

Истината за ремонтите в Бригада нов дом лъсна

Иван Димитров Пешев април 22, 2024
fdbgfdbfndhgnhghnhg.png

Както винаги мненията за това, което видяха на екран зрителите са в двете крайности. Радостното е, че повечето от сърце се радват за семейството и най-вече за Дейвид, който най-сетне се докосна до едни обикновени и нормални за повечето хора условия на живот.

Имам вече електрическа баня, изпадна във възторг Дейвид при вида й. Придвижвам се вече към бъдещето.

То това си е настояще за повечето хора, свиквай, коментира думите му Калин Евтимов.

 

Има обаче и дълбоки скептици, за които отново всичко е нагласено. Някои не вярват, че семейството наистина живее в тези условия, а са нагласили всичко за пред камерата.

Присъствието на кмета на града бе доказателство, че всичко това реално се случва, колкото и някои да не вярват. Той направи символични подаръци на бригадата и на семейството.

Благодаря на всички за това, което правите, през сълзи от емоция каза кмета.

Но няма да обръщаме внимание на лошото, много хора се радват за семейството и са готови да помогнат с каквото могат.

 

И повече заслужават, като например хубав лаптоп или настолен компютър, който да помага в образованието на момчето, както и някаква финансова помощ за образованието му… Като че ли в предните епизоди се направи повече за останалите семейства. Отделно можеше да подарят на майката някаква дентална процедура, тъй като ѝ липсваха предните зъби. Също можеше и по старата къща да има някакви промени, които да помогнат на ситуацията. Много тежък епизод… ????

От сърце ви казвам: Вие сте страхотни! Вие сте върха! Бъдете здрави и благословени! Каузата ви е велика ! Респект и уважение!

Трябва да се помогне на тези хора, съдбата не ги е пощадила. Никой не трябва да живее така с такава болка в душата и с такива нищожни доходи. Болно дете, вдовица, отопление на шишарки,..не е човешко, трябва да сме хора, а не зверове!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Вземете чаша Coca-Cola, обикновена сода за хляб и запомнете добре: Използвам го от години и го препоръчвам на всички!
Next: Зрители искат отстраняването на Кадиев от Аз обичам България

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.