Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Истина е информацията Ви, България се подигра със световния рекордьор Карлос Насар. Държавата ни не го заслужава
  • Новини

Истина е информацията Ви, България се подигра със световния рекордьор Карлос Насар. Държавата ни не го заслужава

Иван Димитров Пешев юли 15, 2023
Screenshot_3-9.png

Суперталантът на българските щанги Карлос Насар е получил премията си за европейската титла, но… наполовина.

Това разкри пред bTV шампионът от Ереван (Армения), който триумфира със световен рекорд.

Причината зад това решение на Министерство на младежта и спорта се крие в броя участници в кат. до 89 кг – общо 16. Като обяснение защо ще вземе половината средства от премията за европейското злато, Карлос е получил отговор, че по наредба необходимият брой участници в една категория, за да може щангист да получи цялото възнаграждение, е… 17.

Насар, който продължава възстановяването си след тежката контузия – срязан ахилес, е отправил запитване към ММС дали под формата на бонус заради феноменалния си рекорд може да получи и втората половина от премията от участието на континенталния шампионат. И към това предложение е получил пълен отказ.

Насар не се предава! В края на юни стана ясно, че отива на световното първенство в Рияд.

Нещо повече: подадената от него заявка е най-високата в кат. до 89 кг, а с нея показва, че е амбициран да си върне световния рекорд.

Дали Насар наистина ще вдига в Саудитска Арабия остава под въпрос, но присъствието му там може да се счита за задължително. Десетте с най-добър двубой от европейското до олимпийските игри в Париж през 2024 получават квота, а в момента Карлос е втори в ранкинга.

Нужно е световният рекордьор да покрие и минималния брой състезания, за което е достатъчно просто да премине кантара. Шампионът обаче ще прави всичко възможно за повече от това!

Световното първенство може да се превърне в нов дуел между Насар и големия му съперник в категорията – Антонино Пицолато.

Италианецът победи Карлос на еврошампионатите в Москва (2021) и Тирана (2022), но бе спрян от контузия в Ереван. В арменската столица Пицолато все пак подаде заявка и премина кантара, без да участва в състезанието, както може да направи и Насар сега.

Италианецът победи Карлос на еврошампионатите в Москва (2021) и Тирана (2022), но бе спрян от контузия в Ереван. В арменската столица Пицолато все пак подаде заявка и премина кантара, без да участва в състезанието, както може да направи и Насар сега.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: По пътя на Големите Пари ще тръгнат 4 зодии в утрешния ден
Next: Период на МОЩЕН паричен късмет за ПЕТ зодии

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.