Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Истина е новината за стотиците находища на самородно злато у нас, разкриха и къде се намират
  • Новини

Истина е новината за стотиците находища на самородно злато у нас, разкриха и къде се намират

Иван Димитров Пешев май 10, 2023
samorodddaosdansdask.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

България е сред страните с най-много самородно злато. Това твърдят от Българска асоциация на търсачите на самородно злато и метеорити (БАТСЗМ).

Сдружението има сайт, съдържащ ценна за златотърсачите информация, на който може да откриете и карта с точното местоположение на находищата на злато, които се оказват стотици – сериозен брой на фона на малката територия на страната ни

 

Оказва се, че самородно злато може да откриете както в реките, така и в планината, като то е разпръснато почти по територията на цялата страна. И все пак – къде има най-много злато в България и в кои райони са концентрирани най-много златни находища у нас?

 

Находища на самородно злато откриваме в почти всички области на страната, като най-бедни на злато са източните части на страната – край морския бряг. Там находища откриваме само край Бяла и Албена, както и в Странджа планина.

 

Бедна на самородно злато е и Северна България, където находищата извън тези в Русенско, Котел и Жеравна са струпани във северозападните части на страната, близо до границата със Сърбия в районите на Белоградчик, Вършец, Монтана, Врачанския балкан и Чипровци.

 

По-богати на златни находища са Централна и Южна България – областите Пазарджик, Смолян и Стара Загора.

 

С многобройни находища се отличават районите около Първомай и Хасково и на юг от този областен град – Кърджали, Крумовград, Маджарово, Ивайловград и селата наоколо, разположени близо до границата ни със съседна Гърция, Баните, Златоград. В Родопите находища на злато има и в района на асеновградските села.

 

Други родни планини, богати на находища на самородно злато, са Рила и Пирин, където също има разпръснати многобройни места, предпочитани от златотърсачите. Находища са струпани по маршрута между Благоевград и София, около Гоце Делчев, Огняново и Якоруда.

Ако ви е нужен по-кратък отговор на въпроса, къде има най-много злато в България, то бърз поглед на картата на златните находища красноречиво сочи струпване в централните, северозападните, югозападните части на страната и осезаемо по-малък брой находища в североизточните части на страната, в Дунавската равнина, по Черноморското крайбрежие.

 

Вероятно обяснението на този факт е простичко – самородно злато се открива най-често в реките и в планините, което прави Дунавската равнина и бреговете на Черно море много по-бедни на злато.

 

Какво трябва да знаете, ако решите да търсите самородно злато?

Подобно на всяко хоби, търсенето на злато изисква време, усилия и средства, макар че оборудването не е скъпо. Необходимо е и познаване на действащото законодателство в страната с оглед недопускане на нарушаването му.

Ако смятате да практикувате това хоби, имайте предвид, че търсенето на злато е забранено на територията на исторически обекти, археологически обекти, резервати, защитени местности и природни паркове на територията на страната.

 

Най-голям шанс за откриване на самородно злато има: в по-големите потоци и реки златото най-често се открива върху основната скала, но обикновено по дължината на тясната ивица, наречена „блага ивица“, в по-малките потоци златоносният чакъл най-често обхваща цялото дъно, в течаща вода златото се утаява най-често при завоите и при устията на притоците, в местности, богати на скали, образувани със самото застиване на земната кора, тоест пълни със стари скални масиви.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Покойниците не идват на сън без причина, ето защо ги сънуваме и защо това не трябва да ви притеснява
Next: Хоро от Българска сватба разпали социалните мрежи и ни накара да се гордеем

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.